Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
По същото време от обсерваторията „флагстаф“ в щата Аризона и от редица други обсерватории в САЩ и по света земните учени проследяват над 30 подвижни светещи кораби с огромни размери в „Морето на спокойствието“, между които сноват стотици по-малки кораби в строго определен ред. На лунната повърхност в това време лежат безмълвни само руската сонда „Луна-2“, извършила твърдо кацане четири години преди това на 13 септември 1959 г., и американската сонда „Рейнджър-4“, изпратена там на 23 април 1962 г. Над повърхността на Луната няма нито една орбитираща земна станция. Прелетелите над лунната повърхност руски сонди „Луна-1“ (2 януари 1959 г.), „Луна-3“ (4 октомври 1959 г. — заснела 13% от обратната страна на Луната) и „Луна-4“ (2 април 1963 г.), както и американските сонди „Рейнджър-3“ (26 януари 1962 г.) и „Рейнджър-5“ (18 октомври 1962 г.), са прекратили вече дейността си в този район. Първата орбитираща действаща станция на Луната — „Луна-10“, е изпратена едва на 31 март 1966 г.
Две седмици след сключването на предполагаемото споразумение между трите извънземни сили на Луната на 5 август 1963 г. е подписан Договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата от страна на големите земни сили — СССР, САЩ и Великобритания.
В продължение на близо една година след тази дата са засичани светещи обекти на лунната повърхност, преместващи се със стотици километри за няколко часа в „Морето на спокойствието“. Тази активна дейност на извънземните кораби е прекратена на 31 юли 1964 г., когато върху лунната повърхност каца американската сонда „Рейнджър-7“, снабдена с камери с висока разделителна способност. На 20 февруари 1965 г. точно над мястото на срещата на извънземните ескадри през 1963 г. извършва твърдо кацане американската сонда „Рейнджър-8“. Тя е изстреляна с ракетата „Атлас-Аджена“ и е снабдена с магнитометри, сеизмографи, датчици за йонизиращи лъчения, както и с камери с висока разделителна способност. Сондата прави детайлни снимки над мястото на кацане. Интересно е да се отбележи, че изпратената преди „Рейнджър-7“ сонда „Рейнджър-6“ през април 1964 г. претърпява авария. Две минути и половина след изстрелването радиовръзката с нея е прекъсната. По всяка вероятност това е станало под влияние на някоя от извънземните сили, които не са били готови още да посрещат сонди на Луната.
Година и половина преди заплануваното кацане на американските астронавти на избраното място в „Морето на спокойствието“, където вече се намира сондата „Рейнджър-8“, извършва меко прилуняване със скорост 12 км/ч сондата „Сървайвър-5“. Изстреляна от ракетата носител „Атлас-Центавър“ на 8 септември 1967 г., сондата „Сървайвър-5“ носи на борда си 114 кг научна апаратура.
В тази апаратура се включват няколко телевизионни камери за детайлен обзор на мястото на кацане, магнитометър, сеизмограф, устройство за изследване на лунни образци и редица други апарати. Основната задача все пак на тази сонда е да разучи терена и да следи и контролира активността в района на предстоящото кацане на американските астронавти. Явно е, че активната дейност, развита в този район от чуждопланетните кораби, са накарали ръководителите на космическата програма на САЩ да приемат първото кацане на човек на Луната да стане именно в този район. Така на 20 юли 1969 г., точно 6 години след сключване на предполагаемия договор от извънземните сили, близо до мястото, където вече стоят сондите „Рейнджър-8“ и „Сървайвър-5“, каца модулът „Ийгъл“ на кораба „Аполо-11“ и Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност. Но на тези събития ще се спрем по-подробно по-късно.
Според изградената вече хипотеза през 1964 г., ползвайки разрешение от другите извънземни сили за установяване на контакт с някои от ръководните среди на Земята, представители на цивилизацията С-123 установяват връзка и уточняват нова дата на среща с американските власти след инцидента през 1962 г. Така се стига до срещата от 30 април 1964 г., когато според публикувани данни във военновъздушната база на САЩ „Холоман“ (свързана с инцидента от 1962 г.) в щата Ню Мексико в предварително определен район са кацнали три кораба, от които са слезли няколко извънземни от цивилизацията С-123. (Според някои статистики над 50% от НЛО, които са наблюдавани, представляват кораби на тази раса.) Чакали са ги офицери от тайните служби и хора от групата „Маджестик-12“ (Великите 12). Там на място се е провело първото съвещание, което е било филмирано (над 2000 метра филмова лента). След тази първа среща са се провели още няколко, където са се направили крачки напред в разбирателството с малките сиви хуманоиди от тази цивилизация. Има предположения, че на срещата са присъствали като наблюдатели и представители на цивилизациите, обозначени като Б-169 и Б-200.