Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Според публикациите от известно време управляващите среди на САЩ имали гост консултант и от цивилизацията Б-169 поради усложнената обстановка около Земята. Трябва да се има предвид, че след първите договорености подобни взаимоотношения извънземните екипажи са установили и с някои от другите големи земни сили. Така например първият контакт на високо ниво с руснаците е осъществен през 1971 г. Малко по-късно руската страна също е взела участие в тайния съюз.
По публикувани материали след сключването на първия договор с представителите на расата на сивите хуманоиди правителството на САЩ, опасявайки се от тяхна хегемония, е направило всичко възможно да сключи споразумение и с представители на друга високоразвита цивилизация, корабите на която посещават Земята. Разполагайки с данни от космическото разузнаване, че нашата планета е посещавана активно и от екипажи от хуманоиди, които по нищо почти не се различават от земните хора, и използвайки възможностите на космическите полети и комуникации, ръководните кръгове на САЩ са успели да установят контакт и с представители на цивилизацията, която условно обозначихме като Б-169. За осъществяването на този контакт спомогнало много знанието на управляващите среди на САЩ за интереса на представителите на тази цивилизация към космическите полети на хората, за това, че те имат бази под лунната повърхност, и че техните космически кораби имат различни размери и опознавателни знаци за разлика от корабите на сивата раса, чиито опознавателни знаци представляват стрела в полусфера. Не на последно място може да се постави и доброжелателното отношение на бялата раса (Б-169) към земните жители. Така, форсирайки програмата „Аполо“, след кацането на кораба „Аполо-11“ на повърхността на Луната на 20 юли 1969 г. контактът е бил осъществен от американските власти. Ето как е протекъл той.
На около четвърт път до Луната три кораба на бялата раса от Б-169 приближили „Аполо-11“ на разстояние около 4 мили. Астронавтите ги фотографирали и уведомили базата в Хюстън. В навечерието на историческото приземяване на Луната, когато модулът на космическия апарат се снижавал да кацне до кратер на лунната повърхност, следващите го три кораба се разположили на ръба на същия кратер, на разстояние около 300 метра. Тяхното кацане било фотографирано от Едуин Олдрин. Корабите имали диаметър около 60 метра и 8 метра височина. Неслучайно при кацането Армстронг възкликва: „Тук има огромни обекти, сър! О, Боже! Стоят от другата страна на кратера и ни наблюдават.“
По програма американският астронавт е трябвало да излезе на десетия час след кацането от модула „Ийгъл“, но той получава нареждане от центъра за управление на полета в Хюстън да излезе и да стъпи на лунната повърхност още на петия час. Така на 21 юли 1969 г. в два часа петдесет и шест минути и двадесет секунди по Гринуич Нийл Армстронг осъществява историческата първа стъпка на човек на лунната повърхност. Малко по-късно Олдрин също излиза извън лунния модул. Двамата с Армстронг монтират лунна сеизмична станция на 68 метра от кацналия кораб, а след това и лазерен отражател. Според някои непотвърдени официално сведения малко по-късно няколко извънземни представители от цивилизацията Б-169, облечени в скафандри, излизат от чуждопланетните кораби. Те поканват американските астронавти да посетят един от техните кораби. Така на 21 юли 1969 г. в 3 часа и 35 минути по Гринуич първият контакт бил осъществен. Срещата е продължила 69 минути от общо 151 минути, прекарани от Армстронг извън „Ийгъл“. Трябва да се отбележи, че за нея американското правителство се е било подготвило отдавна. За това говори фактът, че при кацането на Луната Армстронг и Олдрин оставят силиконов контейнер, поръчан преди началото на полета, в който имало посребрена лента с електролитен запис, съдържащ следното:
— поздравления от президентите на 74 държави на Земята, съставено на 24 езика;
— извадка от Конституцията на САЩ, отнасяща се за въздушната и космическата навигация, подписана през 1958 г. от президента Айзенхауер.
Според публикувани данни пет дни преди историческата среща между Армстронг и извънземните от Б-169 на 16 юли 1969 г. в окололунна орбита влиза руската станция „Луна-15“. Кинематичните параметри на „Луна-15“ са: наклон на орбитата спрямо равнината на лунния екватор 126°, минимално отстояние от повърхността на орбитата (периселений) 132 км и максимално отстояние (апоселений) 287 км. След кацането на американските астронавти „Луна-15“ извършва две корекции на своята орбита и се спуска на 16 км височина над лунната повърхност с период на обиколка 151 минути. Снабдена с камери с висока разделителна способност, станцията успява да заснеме кацналия американски модул и трите чуждопланетни кораба на повърхността на Луната. Веднага след нейното отминаване на Армстронг е наредено от центъра в Хюстън да излезе от кораба „Ийгъл“ 5 часа преди определеното по план време. Предполага се, че малко преди новото появяване на станцията „Луна-15“ над мястото на кацане на американския модул след 151-минутната обиколка срещата между американските астронавти и извънземните вече е приключила и секунди преди нейното появяване над кацналия американски модул на 151-вата минута от своя престой на лунната повърхност Армстронг е затворил вече люка на своя кораб. На 21 юли 1969 г., няколко часа след излитането на американския кораб от Луната, спирачните двигатели на орбиталната станция „Луна-15“ са включени и тя каца на лунната повърхност след 52 обиколки и 5 дни престой на окололунна орбита. По програма след взимането на проба от лунният грунд станцията е трябвало да излети и да поеме курс към Земята, но „малка повреда в управлението“ не й позволява да стори това. Съществуват предположения, че малко по-късно станцията е инспектирана от извънземен екипаж на Б-169.