Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Един месец по-късно, на 16 януари 1973 г. космичната станция „Луна-21“ доставя на лунната повърхност „Луноход-2“, който в продължение на 5 денонощия изминава 37 км в „Морето на яснотата“, където са се разхождали последните американски астронавти от „Аполо-17“. След тази експедиция руската страна изпраща още две лунни станции „Луна-22“ и „Луна-23“ и автоматичния модул „Луна-24“, който на 9 август 1976 г. взема проба от лунния грунт в „Морето на кризите“. Това е последният руски модул от тази серия и последният апарат, който каца на лунната повърхност. Така или иначе, едва след повече от седемнадесет години американска автоматична станция си позволява отново да влезе в окололунна орбита.
Може да се каже, че за седемнадесет години, от 1959 до 1976 г., 57 руски и американски космически кораба са изпратени към Луната, докато през следващите 17 години нито един техен кораб не е посетил нашия естествен спътник. Съществуват предположения, че това прекратяване на посещенията се дължи на забрана от страна на извънземните от Б-169, които имат голяма база на обратната страна на Луната.
През този седемнадесетгодишен период след 1976 г. на лунната повърхност многократно са били забелязвани движещи се светещи обекти. Така например през 1981 г. американският астрофизик Джордж Голдинг, наблюдавайки лунната повърхност с гигантски телескоп, забелязал шест блестящи обекта, движещи се с огромна скорост над нея. Според твърденията на Голдинг обектите постоянно променяли взаимното си местоположение по време на полета. През 1988 г. петима германски астрономи наблюдавали продължително време дисковиден обект, който бил излетял някъде от зоната на Хумболтовото море на Луната. Като се има все пак предвид, че на Земята има изградена мрежа от телескопи, които постоянно да следят и заснемат автоматично интересните обекти, може да се предположи, че има набран значителен филмов материал за движението на извънземните кораби по лунната повърхност през разглеждания период.
„Клементайн-1“ — първият американски космически апарат, изпратен към Луната след декември 1972 г., е изстрелян на 25 януари 1994 г. от базата „Вандерберг“ в щата Калифорния с помощта на снетата от бойно дежурство междуконтинентална балистична ракета „Титан-2“. Още през първия ден на полета са се появили нередности в системата за връзка със станцията, тъй като се оказва, че са били силно разредени акумулаторните батерии. Едва на 3 февруари след разгъване на слънчевите батерии и след презареждане станцията се е насочила към Луната. „Клементайн-1“ е станция за изпитание на нови военни технологии и за нейното създаване Пентагонът е изразходвал около 75 милиона долара. Научната задача на „Клементайн-1“ е била да направи снимки на лунната повърхност с висока разделителна способност, включително в инфрачервения спектър. Станцията е била в състояние да направи и многоспектрални снимки на цялата повърхност на Луната. Снимките, които вече са получени, са с толкова висока разделителна способност, че може да се състави карта на каменните блокове на повърхността. Първите снимки, предадени от „Клементайн-1“, са направени с 4 камери от височина 1572 км над повърхността на Луната. Заснет е районът на кратера Нансен, намиращ се на северния полюс на Луната. „Клементайн-1“, чието тегло е около 230 кг, е прекарала в окололунна орбита 2 месеца. По програма след лунното заснемане станцията е трябвало да потегли и да посрещне астероида Географос, като на 31 август прелети на около 100 км от повърхността му със скорост 11 км/сек и направи снимка на неговата сенчеста страна. Но в края на май „Клементайн-1“ внезапно замлъква и всички опити да се установи радиовръзка със станцията засега остават без резултат.
Любопитно е да се отбележи, че всички кацания на астронавти, луноходи и сонди от американска и руска страна са осъществени на видимата от Земята страна на Луната# (Луната обикаля около Земята средно за 27 денонощия, 7 часа и 43 минути със средна скорост 3680 км/ч, или около 1 км/сек. При това движение тя е обърната към Земята винаги с едната си половина. Поради либрацията на Луната е видима около 59% от нейната повърхност. От тях 6,5% се дължат на 6-градусовото отклонение на околоосното въртене на Луната от равнината на еклиптиката, а 2,5% се дължат на паралакса при наблюдение от различни точки на Земята. — Бел. авт.)