Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Хлапето реши, че съветът е уместен. Тръгнаха заедно по улицата. Към Гейдж Парк и към едно от най-големите сътресения в живота на Джейк.
2
Минаха под арката от ковано желязо, на която със старомодни букви със завъртулки пишеше „ГЕЙДЖ ПАРК“, и се озоваха на пътека, водеща към вътрешността на парка, напомняща традиционна английска градина и еквадорска джунгла. Беше обрасъл в бурени и занемарен. Табелка в началото гласеше, че това е розова градина и наистина имаше рози. Навсякъде. Повечето бяха увехнали, но някои от дивите още цъфтяха. Джейк се сети за розата в необитаемия парцел. Копнежът му беше толкова силен, че наподобяваше болка.
От едната страна имаше красива старомоднавъртележка. От тишината, проблясващите светлини и грамофонът, замлъкнал завинаги, по гърба му полазиха ледени тръпки. На едно от кончетата висеше детска бейзболна ръкавица. Джейк извърна очи.
Растителността зад въртележката ставаше още по-гъста и закриваше пътеката. Пътешествениците тръгнаха в индийска нишка като изгубили се деца в приказна гора. Тръните на грамадните розови храсти дърпаха дрехите им. Неизвестно как Джейк се бе озовал в началото на колоната (вероятно защото Роланд още бе потънал в дълбок размисъл) и затова пръв видя Чарли Пуф-Паф.
Единствената му мисъл, докато се приближаваше към тесните релси, пресичащи пътеката — бяха не по-големи от тези на влакче играчка — беше за това как Стрелецът бе казал, че ка е като колело и винаги се завърта до едно и също място. „Розите и влаковете ни преследват — помисли той. — Защо? Не знам. Предполагам, че това е поредната гатанка…“
Сетне погледна наляво и от устата му се изтръгна: „Всемогъщи Боже!“ Силите изведнъж го напуснаха и той седна. Гласът му прозвуча приглушено и някак отдалеч, дори за собствените му уши. Не припадна, но светът изгуби цвета си и избуялата растителност в западната част на парка стана сива като есенното небе.
— Джейк! Какво ти е, Джейк?
Хлапето долови искрената загриженост в гласа му, но сякаш го чу по лоша междуконтинентална телефонна линия. Например от Бейрут. Или от Уран. Усети, че Роланд го хвана за рамото, но допирът беше също така далечен като гласа на Еди.
— Джейк! — извика Сузана. — Какво има, миличък? Какво… После и тя го видя и млъкна. Еди също. Ръката на Роланд пусна рамото му. Всички гледаха. Само дето другите стояха, а Джейк седеше. Предполагаше, че след известно време ще успее да стане, но в момента беше парализиран.
Влакът бе спрял на петнадесет метра до детската гара, копие на онази, на отсрещната страна на улицата. Под стряхата беше окачена табела с надпис „ТОПИКА“. Влакът наистина беше Чарли Пуф-Паф. И Джейк знаеше, че ако събере сили, стане и отиде там, ще намери семейство мишки, свили гнездо в седалката на инженера (чието име несъмнено беше Боб). А в комина бяха свили гнездо лястовици. „И черните мазни сълзи — помисли той, докато гледаше мъничкия влак, чакащ пред мъничката гара. Полазиха го ледени тръпки и стомахът му се сви. — Нощем плаче с онези черни, мазни сълзи, които причиняват ръжда по хубавия му фар. Но навремето си возил децата, нали, Чарли Пуф-Паф? Обикалял си парка и децата са се смеели. Само че някои не са се смели. Онези, които са били достатъчно умни, са пищяли. Така както бих пищял сега аз, ако имах сили.“
Но силите му се възвръщаха и когато Еди пъхна ръка под едната му мишница, а Роланд — под другата, хлапето успя да стане. Олюля се веднъж, но после стъпи здраво на краката си.
— Не те обвинявам — каза Еди. Гласът му беше сериозен. Лицето също. — И на мен ми идва да падна. Това е влакът от книгата ти.
— Сега знаем откъде госпожица Берил Еванс е взела идеята за „Чарли Пуф-Паф“ — рече Сузана. — Или е живяла тук, или по някое време преди 1942-ра, когато е била публикувана проклетата книга, е посетила Топика.
— И е видяла детския влак, който върви през розовата градина и обикаля Гейдж Парк — довърши мисълта й Джейк.
Постепенно преодоляваше страха си и почувства прилив на обич и благодарност към приятелите си. Бяха видели онова, което бе видял, и бяха разбрали какъв е източникът на страха му. Разбира се — нали бяха ка-тет.
— Чарли няма да отговаря на глупави въпроси и няма да играе глупави игри — замислено каза Роланд. — Можем ли да продължим, Джейк?
— Да.
— Сигурен ли си? — попита Еди и когато хлапето кимна, забута през релсите инвалидната количка.
Роланд тръгна след тях. Джейк спря за миг и си спомни един свой сън — той и Ко пресичат железопътната линия и зверчето изведнъж скача на релсите и започва да лае като обезумяло срещу приближаващия се фар.