Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Отново забута по гладкия асфалт инвалидната количка, сочейки колите, докато минаваше покрай тях.
— Форд „Експлорър“… шевролет „Каприз“… А онази е стар понтиак…
— Понтиак „Бонвил“ — каза Джейк.
Забавляваше се и малко се засегна от учудването в очите на Сузана. За нея повечето автомобили бяха футуристични. Това го накара да се запита какво мисли Роланд по този въпрос. Обърна се и го погледна.
Стрелецът не проявяваше никакъв интерес към колите. Гледаше към улицата, към парка и към магистралата… Но според Джейк не ги виждаше, а се бе вглъбил в мислите си. Ако беше така, изражението му подсказваше, че не намира нищо хубаво там.
— Онази е малък крайслер — продължи Еди. — Другата е субару. Мерцедес СЕЛ 450. Отличен автомобил. За шампиони… Крайслер „Империал“. В добра форма е, но трябва да е по-стара от Господ…
— Внимавай, момче — каза Сузана и в гласа й прозвуча неподправена строгост.
— Извинявай, Сузана. Сериозно. Бях се загледал в колите… Онази е ягуар… Още един шевролет… Хонда „Сивик“, Фолксваген „Ребит“… додж… Пак форд…
Еди спря и се вторачи в автомобила в края на редицата. Бял, с червени шарки.
— Такуро — каза той, по-скоро на себе си. После се приближи до багажника. — По-точно такуро „Спирит“. Чувал ли си за такъв модел, Джейк от Ню Йорк?
Хлапето поклати глава.
— И аз не съм чувал.
Еди забута количката към Гейдж Булевард. Роланд вървеше с тях, но през повечето време беше в собствения си свят. Младежът спря пред автоматизираната бариера, където пишеше: „СПРИ И СИ КУПИ БИЛЕТ“.
— С тази скорост може да остареем, преди да сме стигнали до онзи парк ей-там и да умрем, преди да сме излезли на магистралата — рече Сузана.
Този път Еди не се извини. Изглежда дори не я чу. Гледаше лепенката на бронята на един ръждясал стар рейсър. Стикерът беше в синьо и бяло и приличаше на символите за инвалидни колички, обозначаващи „местата за сакати“. Джейк приклекна, за да вижда по-добре и когато Ко сложи глава на коляното му, разсеяно го погали. Протегна другата си ръка и докосна лепенката, сякаш да се увери в реалността й. Там пишеше „МОНАРСИТЕ ОТ КАНЗАС СИТИ“. В „О“-то имаше нарисувана бейзболна топка.
— Поправи ме, ако греша, приятел, но не бяха ли „Кралете от Канзас Сити“? — попита Еди.
Джейк кимна.
— Искаш да кажеш „Атлетшпе от Канзас Сити“ — озадачена рече Сузана.
Роланд не обръщаше внимание на разговора им. Още витаеше в мислите си.
— Не и през ’86-та, скъпа. Тогава „Атлетите“ бяха от Оукланд — каза Еди, сетне погледна Джейк. — Втородивизионен отбор, а?
— „Кралете“ са втородивизионен отбор — отговори хлапето. — И са от Омаха. Да вървим.
Макар да не знаеше как се чувстват другите, Джейк продължи поободрен. Може би беше глупаво, но изпита облекчение. Не вярваше, че онзи ужасен грип чака неговия свят, защото в него нямаше „Монарсите от Канзас Сити“. Вероятно тази информация не беше достатъчна за изводи, но имаше чувството, че е вярна. От гърдите му сякаш падна камък, като си помисли, че майка му и баща му не са предопределени да умрат от вируса, наречен „капитан Трипс“, и изгорени на… сметището.
Само че всичко това не беше сигурно, дори този свят да не беше вариант от 1986-та на света през неговата 1977-ма. Защото ако тази ужасна чума се бе разразила в свят, където имаше коли на име такуро „Спирит“ и бейзболни отбори „Монарсите от Канзас Сити“, Роланд бе казал, че неприятностите се разрастват… че резистентният към всички антибиотици грип разяжда тъканта на съществуването както киселина разяжда плат.
Стрелецът бе споменал Вира на времето — израз, който отначало порази Джейк като романтичен и очарователен. Но ако вирът се превръщаше в блато със застояла вода? И ако онези неща, подобни на Бермудския триъгълник, които Роланд нарече изтънявания, някога голяма рядкост, сега се превръщаха по-скоро в правило, отколкото в изключение? Ами ако цялата реалност изтъняваше, а устоите на Тъмната кула се рушаха? Каква ужасна мисъл! Гарантираше да те държи буден до три часа сутринта. Да предположим, че настанеше катаклизъм. И едното ниво пропаднеше до следващото… до следващото, и така нататък, докато…
Еди го хвана за рамото и Джейк прехапа език, за да не изпищи.
— И ти ли изпадна в черни мисли? — попита младежът.
— Ти пък какво знаеш за това? — сопна се хлапакът. Думите му прозвучаха грубо, но адски се ядоса. Дали защото го стреснаха или защото разбраха състоянието му? Не знаеше. Но не му пукаше.
— Имам опит с черните мисли — добави Еди. — Нямам представа какво се върти в главата ти, но сега е най-подходящият момент да престанеш да мислиш за това.