Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— В началото на тяхната връзка. Още живееха в студентската квартира. Беше им много трудно. Диана финансираше сама домакинството, Дьони още не беше стипендиант, и не искаше да получава нищо от Вотан. Един ден се скараха. Вечерта, когато Диана се прибра от работа, Дьони беше изчезнал, оставяйки прощално писмо. Тогава тя се втурна у Грюн, където знаеше, че ще го открие, и всичко свърши със сълзи, прегръдки и сдобряване. Диана често говореше за този инцидент и за щастието, което в крайна сметка беше извлякла от него. Тя винаги носеше това писмо в чантата си и когато имаше опасност от скандал между Дьони и нея, достатъчно беше да му го покаже и той се успокояваше.
— Изглежда, напоследък талисманът не е действувал!
— Наистина. Положението между тях отново беше напрегнато.
— Защо? Тя искаше той да се ожени за нея ли?
— О, в началото говореше за това, но не държеше кой знае колко. Накрая дори мисля, че се отказа от тази идея.
— Казвала ли ви е подобно нещо?
— Не, не буквално. Виждате ли, тя не споделяше всичко с мен.
— Гледай ти, пък аз си мислех…
— И сте грешили. Диана беше много горда. Не обичаше да приказва за грижите си, дори и с мен. Казваше винаги: „Приятелите не са, за да им дотягаш с проблемите си.“ Затова, когато не вървеше, тя ме навестяваше по-рядко.
Пауза, после Рьоне добави:
— Последните седмици тя фактически престана да идва.
— Интересно. Което ще рече, че през последните седмици си е имала неприятности?
— Може би. Преди всичко изглеждаше много възбудена. Веднъж ми каза: „Скоро ще ти разкажа нещо.“
— И не ви каза какво?
— Не. Аз нямах навика да питам.
— Но все пак сте подозирали нещо, нали?
— Мислех си… може би е идиотско… че тя е узнала нещо… някаква тайна.
— Семейна тайна? Относно Грюн?
— Може би. Или пък тайната на Грюн за получаването на злато.
— За какво?
Дюлак падаше от небето. Най-малко беше очаквал такова нещо.
— За получаването на злато?
— Да. Не знаехте ли, че Вотан проучва въпроса?
— Бога ми, не. Наистина казаха ми, че се интересувал от алхимия, но мислех като исторически куриоз, а не като възможна практика, още по-малко лично за самия него.
— Изглежда, че открил нещо в стара книга. Нещо за философския камък.
— Диана ли ви го каза?
— Намекна ми. Терез също.
— Каква работа! Ако съм предполагал… Но това е невъзможно — добави той. — Никой не е успял да преобразува оловото, поне по рентабилен начин. Много странно. И Терез ли ви е говорила за това?
— Струва ми се, да. Веднъж, немного отдавна.
— Много ли сте близки с Терез?
— Да, доста. Тя често придружаваше Диана у нас. Както и малкият Жак.
— Красивият Жак?
— Да, красивият Жак.
— А Едвиж?
— Едвиж?
— Да. Идвала ли е и тя тук?
— Веднъж, и също с Жак.
— Какви бяха отношенията й с всички вас?
— Любезни…
— Нищо повече?
— Нищо повече, Жак й се възхищаваше, но ние, трите момичета…
— Страхувахте се от нея?
— Страхувахме се от Вотан в нейно лице. Тя е негова жена, а той нямаше защо да се меси в лудориите ни.
— Правехте лудории? Какви?
— О, нищо сериозно: пиехме, събирахме приятели. Веднъж отидохме да играем на тото във Фрибург. Ако Едвиж беше в течение, тя можеше да разкаже на Вотан и той би правил истории на Терез и Диана.
— Бедната Едвиж! Но все пак тя е на ваша възраст!
— Според гражданския акт да. Но в морално отношение тя е съпруга на Грюн.
— Бедната Едвиж! — повтори Дюлак.
— Тя си го е избрала — заключи Рьоне.
9
Десет часът вечерта същия този понеделник. Дюлак е сам у дома си и вечеря пред телевизора. Пържолата е твърда: не е успял да я изпече. Впрочем не е и гладен. Нито пък му се спи. Тази история го е обсебила. Тази история… и едно лице. Дали да излезе отново? Лунната светлина е красива, но студът сигурно щипе. Ако не беше толкова сам…
Внезапно телефонът прозвъня. Някакво предчувствие… Той бързо вдигна слушалката.
„Инспектор Дюлак.“
Този глас… този глас, който би разпознал сред хиляди.
„Терез, мила. Какво има?“
Не можа да сдържи нежната дума. Защото никога не би помислил, че силната и непоколебима девойка може да се превърне в това полудяло, ужасено същество.
„О! Елате! Елате бързо! Опитаха се да убият баща ми!“
10
Отново страх, отново кошмар. В широкия хол на Грюнови Вотан лежеше на дивана, лекуван и подпомаган от сръчните ръце на Едвиж и семейния лекар доктор Сорже. За щастие, куршумът само беше одраскал рамото, а и великанът беше як, но беше загубил доста кръв. Веднага след като пристигна у Грюн, Дюлак уведоми по телефона полицията и сега разпитваха редките минувачи в квартала, търсеха куршума с надеждата, че се е забил някъде, а не е паднал в реката.