Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— Доверие?
— Едвиж Грюн ми се довери.
— Тя ви е говорила за ревността си спрямо Диана?
— Да. Но не мислете, че, наистина я мразеше. Напротив, Едвиж харесваше много Диана, тона и поведението на абсолютна свобода, които се излъчваха от нея. Диана олицетворяваше това, което Едвиж не беше успяла да постигне: независимостта.
— Едвиж съжалява, че се е омъжила за Вотан?
— Не е толкова просто. Първо, не трябва да забравяте, че Едвиж произлиза от скромно семейство. Нейното следване е струвало на родителите й огромни жертви.
— Познавам това положение — рече Дюлак със симпатия.
— Съюзът й с Грюн за нея бе краят на мизерията и началото на охолното съществуване.
— Значи, брак по сметка?
— Не, не! Казвам ви, че нещата не са толкова прости. Едвиж обича Вотан. Тя го обича истински.
— Тя ли ви го каза?
— Тя ми го каза и това е очевидно за всеки, който е близък на семейството. Всеизвестно е, че Вотан се харесва на жените. Неговата фигура, неговият авторитет, богатството му, добавете и възрастта му — все козове, за да привлече Едвиж, защото у него тя намери опора, закрила, сигурност. Известно време всичко вървя като по ноти: Едвиж се беше отпуснала като в дрямка, задоволена и спокойна.
— Докато?
— Не се появи… един младеж — каза отчето.
— Аха. Това било.
— Да. Един младеж, ни повече, ни по-малко.
— Кой беше той?
— О… едно момче от Колмар, студент.
— Как го е срещнала?
— Той беше… приятел на младия Шефер.
— Как се казваше?
— Забравих — рече свещеникът.
— Кога беше това?
— Преди една година. Виждате ли, вярвам, че Елена е обичала искрено Менелай. Но Парис е бил толкова млад и красив!
— Станала ли е негова любовница?
— Не, Повтарям ви, нещата са много по-деликатни! Тя е… как да кажа? Тя се е събудила. И е открила, че е младо, съвсем младо момиче. Но това младо момиче е жената на Вотан Грюн. Тогава, край.
— Оттук и раздразнението й срещу Диана?
— Да, и срещу Дьони, който непрекъснато отлагаше женитбата си. Ако младата двойка уредеше положението си, тя моментално щеше да се сближи с Диана, защото вече нищо нямаше да ги разделя: Диана също щеше да стане Грюн.
Мислено Дюлак отдаде заслуженото на проницателността на Терез. Това, което току-що беше научил, потвърждаваше всички хипотези на младото момиче.
— Вотан узна ли за случая? — попита полицаят.
— Това би предизвикало хубав скандал! Не, Едвиж се довери само на двама души.
— На вас.
— Да.
— И на?
— Диана.
— Диана!
— Но, да, разсъдете сам. Едвиж се е харесала на един младеж и тя също е била развълнувана от него. Много й се е искало да докаже на Диана, че и тя не е… как казваха? Отписана.
— И така, Диана е знаела тази тайна. Запазила ли я е за себе си?
— Сигурно, защото никога нищо не излезе наяве. Нито Вотан, нито Дьони дадоха вид, че подозират каквото и да било.
— Накратко — каза полицаят — Едвиж не е извършила никакво прегрешение. Всичко това не е надхвърлило границите на едно моментно смущение.
Това беше въпрос. Но свещеникът издържа погледа на полицая, без да трепне.
Дюлак се сбогува. Още на първите стъпала срещна кестеняво чернооко момче на не повече от дванадесет години, което се изкачваше нагоре и се усмихваше на свещеника. Последният не беше затворил вратата си. Дюлак го чу да посреща детето с усмивка: „Добър ден, мой малки Люк, как е скъпата ти майчица?“
7
Жилбер и Жанин Грюо обитаваха един партер на авеню Марсейез на две крачки от Комеди дю Рен. За щастие, нито единият, нито другият имаха работа навън този ден и Дюлак ги завари в дома им. В своя определено ултрамодерен хол, който напомняше малко чакалня на клиника с голите си стени и успоредните си линии, откъдето всеки остър или тъп ъгъл, всяка крива бяха прогонени, те настаниха полицая на стол от стоманени тръби и найлонови нишки, който изпразни статичното си електричество в ръцете на Люсиен Дюлак. След този прием инспекторът грижливо избягваше да докосва стола с голи ръце, като се крепеше на крайчеца с прибрани крака и изправен торс. Тъй като пепелта от цигарата му заплашваше да падне на голия под, домакинята подложи пепелник в кубична форма, който после грижливо постави на масата, като внимаваше краищата му да бъдат успоредни с нейните ръбове. Сащисан, Дюлак похвали Жанин Грюо за чувството й за ред.
— Това е задължително — отвърна му тя с леко укоризнен тон. — Редът на вещите командува реда в съзнанието. Нали така, Жилбер?
— Да, скъпа — отвърна последният с гримаса. Отначало Дюлак помисли, че психиатърът иска да му се подиграе, но тъй като гримасата се повтори и потрети, той заключи, че това е нервен тик, и тази мисъл го утеши.