Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Моля да ме извините, господине — отвърна пехотинецът. — Господин Лауъри е много строг в това отношение.
— Добре, дайте му обикновен пропуск.
— Разбира се, господине. Ще ми трябва паспортът му, господин Сантини.
— Мили боже! — възкликна Кастило, след това се усмихна на сержанта и му подаде паспорта си. — Сержант, това „Мили боже“ беше отправено към онзи, измислил тъпото правило, не към вас.
— Няма проблем, господине — отвърна пехотинецът с прикрита усмивка.
Подаде на Кастило пластмасов жълт пропуск, който приличаше на кучешка табелка с щипка.
— Бихте ли подписали, господине?
— Бихте ли ме последвали, господине — обади се Сантини, — за да изясним въпроса с господин Лауъри?
— Той ли е шефът на охраната? — попита Кастило.
— Да, господине, той е.
Кастило си сложи пропуска и последва Сантини през детектора.
Зад пехотинеца имаше фоайе. В центъра му се виждаха вратите на два асансьора, едната отворена. Сантини махна на Кастило и натисна едно от копчетата.
— Накратко казано, ще приклещим лъва по безопасността в бърлогата му — заяви Тони, когато вратата на асансьора се затвори и двамата останаха сами. — С тази разлика, че той е по-скоро котенце.
Вратата на третия етаж, водеща към кабинета на шефа на охраната, бе оставена отворена. Кенет У. Лауъри — „Страшно прилича на Хауърд Кенеди“ — седеше на бюрото и говореше по телефона.
Когато забеляза Сантини, се усмихна и му даде знак да влезе.
— Ще ти се обадя допълнително — рече Лауъри и затвори.
— Добро утро, Тони — поздрави той.
— Кажи здрасти на агент наблюдател от Тайните служби Кастило — започна Сантини. — Дошъл е да ме срита заради набъбналите разходи.
— Като знам как се вихриш, готов съм да кажа, че това е напълно в реда на нещата. — Лауъри стана и протегна ръка над бюрото. — Приятно ми е.
— И на мен — отвърна Кастило.
— Има ли възможност да дадем на господин Кастило пропуск за чест посетител? Ще има доста работа.
— Колко време ще останете, господин Кастило?
— Наричайте ме Чарли, ако обичате — предложи Кастило. — Колкото е необходимо, за да накарам Сантини да признае, че краде безогледно. Което ще рече поне седмица, дори повече.
— Бихте ли ми показали документите си, ако обичате? И заповедта за командировка.
— Документите — веднага — отвърна Кастило. — Заповед за командировка — не.
— Нямате ли заповед? — попита Лауъри.
— Проверката е неофициална — обясни Кастило.
Лауъри огледа внимателно документите.
— Май досега не бях срещал специален агент наблюдател — подхвърли той любопитно.
„Какво трябва да кажа?“
— Не бях уведомен за пристигането ви — продължи Лауъри.
„Май и това трябва да го приема като въпрос.“
— Затова се казват Тайни служби — отвърна Сантини. — Всичко, което правим, е тайна; не споделяме с никого.
На Лауъри не му беше до смях.
— Освен разговорите със Сантини, нямам друга работа в посолството — обясни Кастило. — Ако има проблем с пропуска, просто оставете. — Той замълча и след секунда добави: — На гърба на картата със снимката има телефон, на който можете да се обадите за потвърждение.
— Не, не, няма никакъв проблем — побърза да отвърне Лауъри. — Може ли да ги задържа за малко? Ще накарам секретарката да ви приготви пропуск.
— Разбира се — съгласи се Кастило.
Лауъри излезе през странична врата и се върна след малко.
— Няма да отнеме повече от две минути. Тя ще го напише и ще го ламинира. Казах й да бъде за две седмици. Времето ще ви стигне, надявам се.
— Дори е повече от необходимо — отвърна Кастило. — Благодаря ви.
— Искате ли чаша кафе, докато чакате?
— Да, благодаря.
Лауъри отново излезе през страничната врата и се върна след малко с три порцеланови чаши.
— Знам, че Тони го пие чисто — обясни Лауъри. — Само че…
— Чисто ли? Тогава защо са онези трийсет и осем долара за сметана и захар, Сантини?
Лауъри го погледна и се разсмя.
— Тони ми разказа за проблема, който ви тормози — започна направо Кастило.
— Какъв проблем? — попита предпазливо Лауъри.
— Отвлечената съпруга — уточни Чарли.
Лауъри погледна Сантини с негодувание.
Сантини веднага се опита да се защити:
— Стига, Кен, господин Кастило не работи за „Ню Йорк Таймс“.
Лауъри се замисли.
— Трябва да ви призная, че тъкмо преди да влезете, се питах кога ли онези от „Таймс“ ще дочуят какво става. — Той се поколеба и продължи: — Какво ти каза Тони?
— Само това, че съпругата на заместник посланика е изчезнала при загадъчни обстоятелства.