Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
„Това трябва да е Мастърсън. Кой ли е бюрократът, дето ситни след него?“
Шефът на мисията Дж. Уинслоу Мастърсън се усмихна разсеяно на Чарли и Сантини, преди да погледне към Кенет Лауъри.
— Нещо ново, Кен? — попита той.
— Нищичко, Джак — отвърна веднага Лауъри.
— Оставих децата в училище — обясни Мастърсън. — Стори ми се, че там са струпали повече полиция от обикновено.
— Много възможно, Джак — съгласи се Лауъри.
Мастърсън погледна Сантини.
— Добро утро, Тони.
— Добро утро, господине. Господин Мастърсън, това е специален агент наблюдател Кастило.
Мастърсън се усмихна и протегна ръка.
— От ФБР ли сте? От Монтевидео? Канех се да ви потърся.
— Аз съм от Тайните служби, господин Мастърсън — уточни Кастило. — Просто минавам. Току-що научих какво се е случило.
Мастърсън поклати глава и помълча за кратко. След това каза:
— Най-зле ми действа това, че не знам какво става. Какво искат тези мръсници? Защо не са се обадили досега?
„Горкият нещастник.“
— Канех се да предложа, Джак — още преди господин Кастило да се появи — Тони да работи съвместно с хората от ФБР — започна Лауъри. — Стига вие, господин Кастило, да нямате нищо против, може би двамата с Тони…
— Чудесна идея — прекъсна го Мастърсън. — Как се казваше в рекламата? Не беше ли „Брейнсторминг“? Между другото, те къде са?
— Използват кабинета на Агенцията за борба с наркотиците — посочи Лауъри.
— Можем да използваме моя кабинет — предложи Мастърсън. — Най-добре да отидем при тях.
Лауъри се изправи.
Погледна Кастило.
— Ще накарам секретарката да ви донесе пропуска там.
Кастило му се усмихна и кимна.
— Извинете ме — намеси се Мастърсън. — Господин Кастило… или да ви наричам агент Кастило?
— Господин става, а Чарли е още по-добре.
Мастърсън му се усмихна.
— Добре, Чарли. Запознай се с Алекс Дарби, търговското ни аташе. Най-важното е, че ми е приятел.
Дарби подаде ръка на Чарли. В очите му се четеше любопитство.
Приятелят търговско аташе ли се интересува какво прави тук агент от Тайните служби, или представителят на ЦРУ?
— Здравейте, господин Кастило.
— Здравейте — отвърна Чарли.
Това усмивка ли беше по тънките устни на Дарби?
„Какво, по дяволите, ставаше тук?“
Кабинетът на Агенцията за борба с наркотиците — просторно помещение с дванайсет бюра и огромна конферентна маса, плюс три по-малки остъклени офиса — се намираше на третия етаж на посолството.
Седмината мъже, насядали около конферентната маса, скочиха, когато Мастърсън влезе.
„Трима са с кобури. Сигурно са агенти от Агенцията за борба с наркотиците.“
— Не ставайте — махна с ръка Мастърсън и се усмихна.
Те го поздравиха в един глас с „Добро утро, господине“.
— Реших, че ако помислим заедно — започна Мастърсън — и разнищим положението, може да стигнем до някой нов извод. Нали нямате нищо против?
Чу се нов хор.
— Разбира се, господине.
Седналият начело на масата въоръжен мъж се отдръпна и предложи мястото си на Мастърсън. Заместник-посланикът веднага се настани.
— Запознайте се със специален агент наблюдател Кастило от Тайните служби. — Мастърсън посочи Чарли, а след това подаде ръка на един от другите мъже. — Предполагам, вие сте агентите на ФБР от Монтевидео?
— Да, господине — кимна мъжът. — Специален агент Дорман. А това е специален агент Юнг.
Специален агент Юнг беше ориенталец.
„Със сигурност не е кореец — реши Чарли. — Не е и японец. Най-вероятно китаец.“
Юнг огледа Чарли с много по-голям интерес от Дорман.
— Предполагам, вече сте се запознали с господин Сантини, зачисления към посолството агент от Тайните служби? — попита Мастърсън.
Агентите на ФБР кимнаха.
— Според мен най-доброто място, от което да започнем, е началото — продължи заместник-посланикът. — Две неща, господа. Първо, вие сте експертите. Аз нямам опит с подобни неща. Второ, тази работа ще се получи единствено, ако споделяте всичко, което ви хрумне. Да започнем с онова, което аз подозирам, че е началото. Смята ли някой от вас, че трите катастрофи — обърнете внимание, че през последния месец имах три катастрофи — са нелепо съвпадение?
Погледна Юнг.
— Да започнем с вас, господин Юнг.
След малко повече от два часа Мастърсън сам разпусна брейнсторминга. Идеите на присъстващите бяха свършили — дори най-откачените и шантави — преди повече от половия час, но на никого не му се искаше да предложи да прекратят. Мастърсън не бе по-наясно с положението, отколкото когато започнаха, а всички го съжаляваха и дори се чувстваха виновни, че нито те, нито той знаят какво да правят.