Мълчанието на агнетата

— Erebus odora — повтори Пилчър. — Наричат я Черната вещица.

Роудън вече прелистваше страниците на справочника.

— Тропически екземпляр, който през есента стига, чак до Канада — започна да чете. — Ларвите се хранят с акация, котешки нокът и други подобни растения. Населява Антилите и южните части на САЩ. На Хаваите се смята за вредно насекомо.

Да ти ебемус еболата, мислеше Старлинг.

— По дяволите, та това чудо се въди къде ли не! — произнесе тя на глас.

— Но не през цялото време — възрази Пилчър. — Къде се мътят обикновено, Роудън?

— Чакай малко… В най-южните части на Флорида и Южен Тексас.

— Кога?

— През май и август.

— Ето какво смятам аз — продължи Пилчър. — Вашият образец е по-добре развит от този, който имаме тук, и е съвсем пресен. Тъкмо е разчупвал какавидата, за да излезе. Това е възможно на Антилските или Хавайските острови, но не и тук, защото сега е зима. У нас ще му трябват още три месеца, за да започне да излиза от пашкула. Освен, ако случайно не е попаднал в някой парник или не е специално отгледан.

— Как така отгледан?

— В клетка, на топло, с акациеви листа за храна на ларвите, докато се затворят в какавидите. Не е толкова трудно.

— Разпространено ли е като хоби? Много хора ли се занимават с това извън вашите професионални кръгове?

— Не, главно ентомолозите, за да създадат безупречен екземпляр. Има и колекционери. Копринената индустрия също ги отглежда, но не са от този вид.

— Ентомолозите трябва да разполагат с периодични издания, списания с научни публикации, магазини за специално оборудване — каза Старлинг.

— Естествено. Ние сме абонирани за повечето от тях.

— Ще ви приготвя един вързоп — предложи Роудън. — Имаме тук един-двама, които частно са се абонирали за някои бюлетини, държат си ги заключени в чекмеджетата и ни карат да им плащаме по двайсет и пет цента, за да им хвърлим едно око. Тях ще ви набавя чак сутринта.

— Благодаря ви, господин Роудън. Ще изпратя някой да ги вземе.

Пилчър направи фотокопие на материала за Erebus odora и го подаде на Кларис заедно с насекомото.

— Ще ви изпратя до долу — каза. Докато чакаха асансьора, той добави:

— Повечето хора обичат пеперудите и ненавиждат нощните пеперуди. Те обаче са по-интересни.

— И по-вредни.

— Само някои. Изхранват се по най-различни начини. Също като хората. — Един етаж мълчание. — Има една нощна пеперуда, дори повече от една… Живее от сълзи. Това е единствената и храна и вода.

— Какви сълзи? Чии сълзи?

— На едри млекопитаещи… Големи колкото човека. Старото определение за нощна пеперуда гласи: „Нещо, което постепенно, кротко изяжда или опропастява друго нещо.“ С това ли се занимавате през цялото време — да преследвате Бъфало Бил?

— Доколкото мога.

Пилчър облиза зъбите си, без да отвори уста — езикът му шаваше вътре като котка между завивки.

— Никога ли не излизате да хапнете хамбургер, да изпиете една бира или чаша вино?

— Напоследък не ми се е случвало.

— Защо не ми направите компания сега? Не е далече.

— Сега не, но когато приключим с тази история, аз каня. И господин Роудън, естествено.