Мълчанието на агнетата

— Ей, сега. — Пилч премести насекомото върху поставката на микроскопа и се надвеси над него със зъболекарска сонда в ръка. — Не различавам дихателни органи върху дорсоцефалната област, но има дихателен отвор върху мезоторакса. — Ще започнем оттам.

— Хммм… — измънка Роудън, докато обръщаше страниците на малък справочник. — Мандибулите функционални ли са?

— Не.

— Къде са пипалцата?

— Непосредствено до ръба на крилете. Два чифта криле, като вътрешните са изцяло покрити. Виждат се само долните три стомашни сегмента. Малък остър кремастер… За мен това е лепидоптера.

— Според справочника — също — съгласи се Роудън.

— Това семейство включва дневни и нощни пеперуди, доста е голямо — поясни Пилчър.

— Ако крилете са подгизнали, ще се озорим. Ще донеса всички необходими справочници — каза Роудън. — Боя се обаче, че щом изляза от стаята, ще започнете да ме одумвате.

— Не се бой — успокои го Пилчър. — Роудън е свястно момче — добави, щом приятелят му излезе.

— Не се съмнявам.

— Така ли? — Пилчър като че ли се учуди. — Заедно следвахме. Работехме като обезумели и се хвърляхме на всяка стипендия за научна експедиция. Той спечели една, заради която трябваше да прекара сума ти време във въглищна мина и да чака разпадането на протона. Та тогава престоя в тъмното твърде дълго. Иначе е много свестен. Само не говорете пред него за разпадането на протона.

— Ще се опитам да избягвам тази тема.

Пилчър се извърна от ярката светлина.

— Лепидоптерите са много голямо семейство. Включва около трийсет хиляди дневни и сто и трийсет хиляди нощни пеперуди и молци. Сега ще опитам да извадя тази от какавидата — неизбежно е, ако искаме да стесним рамките.

— Добре. Нали няма да я накъсвате?

— Ще се постарая. Тази е започнала сама да се измъква от пашкула преди да умре. Ето тук има една назъбена цепнатина. Така че може да ми отнеме известно време.

Пилчър разтвори естествената цепнатина на какавидата и внимателно извади насекомото. Приплеснатите криле бяха подгизнали от водата. Разпростирането им беше трудно като оправянето на мокра, свита на топка мека салфетка. Не се показа никаква шарка.

Роудън се върна с книги в ръце.

— Готов ли си? — попита Пилчър. — Добре. Първият гръден сегмент е скрит.

— А власинките?

— Власинки няма. Бихте ли изгасили лампата, госпожице?

Тя остана до превключвача, докато Пилчър запали фенерчето си. Той отстъпи назад и насочи светлината към насекомото, чиито очи блеснаха в мрака, отразили тънкото снопче лъчи.

— Нощна пеперуда — обяви Роудън.

— Вероятно, но каква именно? — попита Пилчър. — Бихте ли светнали, госпожице? Това е ноктуид — нощна пеперуда. Какъв е техният брой, Роудън?

— Две хиляди шестстотин и… около две хиляди и шестстотин са описаните.

— Много малко от тях обаче са толкова едри. Хайде сега да те видим на какво си способен.