Мълчанието на агнетата

Той вдигна бурканчето към светлината. Роудън също дойде да погледне.

— Къде го намерихте? Да не сте го застреляли? — попита той.

Старлинг реши, че едно халосване с лакът през ченето не би му се отразило зле.

— Млъкни — сгълча го Пилчър. — Кажете къде го намерихте. Беше ли се прикрепило към листо или клонка, или беше заровено в земята?

— Виждам, че никой не е разговарял с вас — каза Кларис.

— Обади се директорът на института и ни помоли да останем след работно време, за да разпознаем някакъв бръмбар, намерен от ФБР.

— Нареди ни да останем — поправи го Роудън.

— Често правим такива услуги на митническите власти и Селскостопанския департамент — продължи Пилчър.

— Но не и среднощ — вметна Роудън.

— Ще трябва тогава да изложа пред вас някои факти, свързани с криминално разследване — каза Старлинг. — Но само ако поемете задължението да ги запазите в тайна. Работата е важна. От нея вероятно зависи животът на не един човек. Доктор Роудън, мога ли да разчитам на вас?

— Не съм доктор. Трябва ли да подпиша някаква декларация?

— Достатъчно е да обещаете. Ако се наложи да задържите образеца, ще се разпишете, че сте го получили. Това е важно.

— Ще ви помогна, разбира се. Имам чувство за граждански дълг.

— Вие какво ще кажете, доктор Пилчър?

— Вярно е — потвърди Пилчър. — Има чувство за дълг.

— Ще запазите ли мълчание?

— Няма да се разприказвам.

— И Пилч не е доктор — обади се Роудън. — Забележете обаче, че той ви позволи да го наричате „доктор“. А сега ни разкажете всичко. Това, което на вас ви изглежда маловажно, за специалиста може да е от първостепенно значение.

— Насекомото беше загнездено зад мекото небце на жертва на едно убийство. Не знам как се е озовало там. Трупът беше изваден от река Елк в Западна Вирджиния, а смъртта е настъпила преди няколко дни.

— Бъфало Бил — чух по радиото — заяви Роудън.

— Но не, сте чули за насекомото, нали?

— Не, но споменаха река Елк. Оттам ли идвате? Затова ли закъсняхте толкова?

— Да.

— Сигурно сте уморена. Искате ли кафе?

— Не, благодаря.

— А вода?

— Не.

— Кока-кола?

— Не, благодаря. Искам само да разбера къде е била държана в плен тази жена и къде е била убита. Надяваме се естествената среда на това насекомо да е по-специална или да е с ограничен радиус, или примерно да има навика да спи само на определен вид дървета… Трябва да разберем откъде е то. А вашата дискретност е необходима, защото, ако извършителят преднамерено е поставил там насекомото, то този факт е известен само на него и ще го използуваме, за да отсеем лъжливите самопризнания и да спестим време. Вече е убил поне шест души и времето ни притиска.

— Мислите ли, че сега, тъкмо в момента, когато разглеждаме това насекомо. Той държи в плен друга жена? — попита Роудън, като се завря в лицето и. Очите му бяха ококорени, устата — толкова широко отворена, че можеше да надзърне в нея.