Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Господин Клайн, позволете да ви задам въпрос. Днес вие твърдите, че сте били против грубото насилие. Но как сте постъпили? Все пак не сте се отказали, продължили сте заедно с Карлос. И заедно сте подготвяли убийството.
— На Амузегар ли? Иранският министър на вътрешните работи — замисля се Анжи. — Не, в неговия случай нямах угризения на съвестта. Знаех, че никой няма да скърби за него в страната му. Напротив, вестта за смъртта му щеше да предизвика у много затворници голяма радост. А в мъчилищата на иранската секретна служба САВАК едва ли някой щеше да заплаче за него.
— Не съм съгласен с вашето становище, макар че след падането на шаха Пахлави се оказа, че иранската секретна служба е била една от най-жестоките. Нейните агенти са били плъзнали из всички страни на света, десетки от тях са работили и във Виена, а в Женева САВАК е имала европейска централа, чиито сътрудници са развивали подривна дейност — било със знанието на местната полиция, било на своя глава. Но дори и подобно положение не дава никому правото да вземе, както се е казвало в Дивия Запад, закона в свои ръце. А Ямани — министърът на Саудитска Арабия? Той защо трябваше да загине?
— Ямани? — повтори Анжи. — Това е по-сложен въпрос. Аз тогава знаех много малко за Саудитска Арабия, а за Ямани чувах за първи път. Но ми казаха, че със своето реакционно отношение Саудитска Арабия и преди всичко министър Ямани възпират стремленията на палестинското националноосвободително движение. Така че, струваше ми се, че имат право да се борят.
Разбира се, решението на Карлос бях приел с примирение и съм щастлив, че министър Ямани живее и до днес.
Големия чакал Карлос е бил малък диктатор и съответно се е държал като такъв. На съвещанието заявил, че той е шефът на планираната акция и изисква безусловна дисциплина и жертвоготовност. Но ако все пак нещо му се случело, негов заместник трябвало да бъде палестинецът Халид. Командата щяла да бъде въоръжена с два автомата, шест пистолета, осем ръчни гранати. Участниците щели да бъдат запознати с вътрешното разпределение на сградата, щели да получат малки схеми, за да знаят точно мерките за сигурност.
— Що се отнася до заложниците, който окаже съпротива, ще бъде застрелян. Който не изпълни мигновено заповедите, ще бъде застрелян. Който се опита да избяга, ще бъде застрелян. Ако все пак някой от командата не изпълни заповедта ми или не действува по предварително уговорения начин и така постави в опасност изпълнението на операцията, ще бъде застрелян — казал шефът.
Карлос е опасен авантюрист, търсен от Интерпол и от полицията на много страни. И до днес неговото минало не може да се възпроизведе достоверно. Но и от фактите, които са проверени, е ясно кой собствено е бил. „кралят на терористите“, както го нарекоха някои западни журналисти. Когато в Каракас се опитвах да разкрия политическата база, от която е израснал Карлос, аз чух неимоверни хвалебствия. След двеста години венецуелците били имали своя нов Симон Боливар, защитник на слабите и потиснатите, и издигаха престъпника от световен мащаб едва ли не в национален герой. Те се гордееха с неговите съмнителни подвизи, пазеха неговото реноме и минало, а един мъж, който охраняваше майката на Карлос, Елба Санчес Рамирес, от любопитните журналисти, заяви, че за венецуелската общественост Големия чакал е романтичен герой, почитан от тукашните хора. Наистина бащата на Карлос, по професия юрист и по произход колумбиец, изрази разочарованието си, че синът му не е станал доктор на юридическите или на политическите науки, каквото било желанието на семейството, но със задоволство констатира че той е признат доктор на международния тероризъм. Поради смелостта и хитростта, с които бил планирал и осъществявал някои акции, той се ползвал с добро име сред някои слоеве на населението. За това допринесоха и журналистите, прекомерно възвеличаващи неговите съмнителни подвизи.
В каракаския печат се пишеха оди за престрелката на парижката улица „Туийе“ па 27 юни 1975 г., при която той застрелял двама служители на секретната служба ДСТ (Дирексион дьо ла сюрвейанс дю теритоар) и алжиреца Мишел Мукарбел. Тройното убийство, което Карлос извършил в силно пияно състояние, го издига на пиедестала на фалшивата слава. Той е провъзгласен за шампион на световния терористичен фронт.
При това години наред е живял извън Венецуела. Още през 1966 г. се преселва с разведената си майка в Лондон и едва седемнадесетгодишен попада в компания на студенти, кокетиращи с революцията и анархизма.