Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Как си представяте бъдещето на организацията?
— Бъдещето ли? Ще ти кажа, щом питаш: то е неясно, струва ми се. Гледам с предпазлив оптимизъм на кубинския проект, защото там преминаваме в сферата на напълно законния бизнес. Тук не съм толкова уверен. С набраната инерция можем да продължим още известно време; колко — не се наемам да гадая. Този бизнес се опираше на пряката лична власт, която при необходимост прибягваше и до принуда, но сега това вече не може да стане защото мина времето на такива хора. — Той остави чашата на масата и се разсмя. — Марк, зная те вече почти от година и ще ти кажа нещо, което ще те развесели. Когато те видях за пръв път, просто недоумявах какво правиш тук… защо на стария му е притрябвало да те докара тук. Ти нямаше вид на човек с други качества освен онова, което някога наричаха мишци. Нима в нашата страна вече не се въдеха такива таланти, та старецът ги търсеше в чужбина?
Той се разсмя отново, а Марк заедно с него.
— Дойдох тук — каза той — само защото Салваторе Спина уреди това.
Коболд се замисли пак; на дискретното осветление в клуба лицето му изглеждаше жълтеникаво и потиснато.
— Което само по себе си би могло да предизвика подозрения — каза той. — Сигурно не знаеш цялата истина за Спина. Заплетена история. Лабиринт от заговори и интриги. И когато започнах да се интересувам от тази работа, помня, че се натъкнах на някой си Брадли, който беше набъркан по някакъв начин в нея. Или Спина е работил за Брадли, или Брадли за Спина. Така и не разбрах.
— Случваше ми се да виждам Брадли от време на време в Палермо — каза Марк. — Беше офицер. Не съм чувал той да е бил свързан по някакъв начин със Спина. Но кой знае, Брадли се познаваше с доста странни личности.
— Нещо ми говори, че той скоро ще цъфне тук — каза Коболд. — И ако съдя по онова; което научавам от моите агенти, от него добро не чакай. Впрочем същото важи и за Спина. И запомни, Марк: щом Спина ти е направил услуга, рано или късно ще поиска да му се отплатиш.
3
Четиринадесет месеца след като пристигна в Щатите, Марк беше повикан да се яви пред дон Винченте. Старецът живееше на две мили от града в голяма занемарена къща с парк, скрита сред дървеса, която беше престроил отчасти в стила на някакъв замък на рода Орсини, оставил у него неизгладимо впечатление, когато към тридесетата си година беше посетил Италия.
Марк подкара колата по алеята, която лъкатушеше сред зле поддържани рододендрони, и спря, когато пътя му препречи огромната жълтеникава сграда. Едната трета от къщата, престроена като замък, имаше назъбени стени от жълти тухли; от порталната кула зееха амбразури, а над осеяния със счупени бутилки от „Кианти“ ров висеше имитация на подвижен мост. При посещението на дон Винченте в родината някой му показал конната статуя на Марк Аврелий, а един от неговите подлизурковци побързал да му внуши, че прилича на императора, и намекнал и за очебийното сходство между двамата, що се отнася до могъществото и престижа. Дон Винченте помислил по въпроса и когато се върнал, поръчал при един местен каменоделец статуи в римски стил, изобразяващи него и семейството му. Статуите бяха отрупани около входа: облечен в тържествени одежди, с венец от лаврови листа на главата, дон Винченте гледаше начумерено Марк от гърба на чудовищно дебел кон; съпругата му дона Карлота, издокарана като римска императрица, се изтягаше самодоволно върху обраслия с мъх каменен диван. Марио и Клаудио, двете по-големи момчета, облечени като млади сенатори, бяха заели местата си в колекцията по-късно. Виктор, непрокопсаният син, тогава още не е бил роден.
Възрастен мъж — трябва да беше градинарят — въведе Марк в къщата, където цялата обстановка му беше съвсем позната; това би могло да бъде дом на всеки заможен сицилианец от предишното поколение: прашни гипсови светци, картина на религиозна тема във всяка стая и лек, лъхащ сякаш от самите стени мирис на цветя, вехнещи в семейния олтар, на тамян и на чесън. Дон Винченте го прие в претрупаната с викторианска мебел гостна. Той беше човек с тъжно лице, огромен орлов нос, малки зачервени очи, червена пуешка брадичка, която се губеше в пазвата на ризата му, и почти толкова неспретнат, колкото и дон К. На младини той би могъл да мине за американец от второто или третото поколение, но с напълняването слабото му някога и свежо лице отначало беше станало месесто, а след това и тлъсто; и сега Марк остана удивен, като видя, че редом с това връщане към сицилианския тип дон Винченте беше си пуснал невероятно дълги нокти на кутретата по някогашната мода в Сицилия.