Пазителят на монетния двор

Земята беше обляна в кръв и обувките ми скоро станаха лепкави. В единия ъгъл лежаха остатъците от тялото на господин Кенеди. Въпреки че вратът му беше нахапан, а устата запушена, лицето му лесно можеше да бъде разпознато, макар и само по липсата на изкуствения му нос, който беше на земята до него и блестеше на ярката лунна светлина. Тялото му беше жестоко обезобразено, с дълги и дълбоки белези от нокти на корема, откъдето ясно се виждаха червата. Липсваше едната ръка и част от крака. Не беше особено трудно да се забележи, че са откъснати. Наоколо стояха неколцина членове на Артилерията и държаха копия, а пазачът на животните залостваше клетката, в която беше върнат лъвът убиец.

Познах сержант Роан, единият от стражите, затова го помолих трупът да не бъде преместван, нито сцената на произшествието да бъде утъпквана, докато Нютон не я огледа.

— Въпросът е от компетенцията на Артилерията, а не на Монетния двор, господин Елис — изръмжа сержантът. — Лъвовете не попадат в правомощията ви, освен когато се появяват на сребърните крони.

— Правилно, сър, но убитият беше служител на Монетния двор и по всяка вероятност смъртта му има връзка с работата му там.

Сержант Роан кимна. Едрото му лице беше отчасти осветено от запалената факла, така че устата му оставаше в сянка.

— Е, може би. Лорд Лукас ще реши спора. Ако успеем да го събудим. Затова мисля, че колкото по-бързо доведете господаря си, толкова по-добре. Нека двамата обсъдят въпроса, а ние да стоим настрана, а?

Кимнах.

— Голяма бъркотия, нали? — продължи той. — Виждал съм хора, наръгани с щик, разкъсани от канонада и насечени на парчета с шпаги, но никога човек, нахапан от лъв. Това засилва уважението ми към първите християнски мъченици. Да умреш за Христос, изправен пред подобни зверове, е вдъхновяващо.

— Да, така е — съгласих се аз, макар че се запитах какво би казал господарят ми за първите християни, които римляните бяха превърнали в зрелище на арените си. И те ли грешаха в очите на Нютон?

Оставих сержант Роан да размишлява за смелостта на християните и хукнах към Тауър Стрийт, където мислех да наема кон от „Делфина“ или от „Кралската глава“, за да стигна бързо до Джърмин Стрийт, тъй като не се надявах да намеря файтон в този час. Но пред къщата срещу Митницата съзрях карета с един пътник и макар че кочияшът не искаше да ме вземе, защото беше късно и бе решил да се прибере в дома си в Степни, който се намираше в противоположната посока, аз го склоних с обещание за щедро възнаграждение. След час се върнах в Тауър със същата карета заедно с Нютон и научих, че кралският наместник Лукас все още не е дошъл, тъй като вероятно е твърде пиян. Вестта достави огромно удоволствие на моя господар.