Пазителят на монетния двор

— Доктор Нютон, ако мога да говоря откровено с вас, господин Нийл и аз вече не сме приятели. Истината е, че не му вярвам. Той се занимава твърде много с разни проекти и интриги за човек, който заема такъв висок обществен пост. Може да е загубил интереса си към потъналите кораби и колониите, но участва в други, не по-малко рисковани планове, които може да го злепоставят. По моя информация, той е зает с организирането на лотария.

— И аз имам такава информация. — Нютон кимна уморено. — Но ви благодаря за откровеността.

— Да бъдеш откровен с човек като вас, е чест, сър. И ми позволява да се надявам, че ще се срещнем отново и стига да съм в състояние, с удоволствие ще ви направя услуга.

На тръгване Нютон каза нещо на прислужника на Скруп на език, който не разбрах, но ми се стори иврит. Двамата поговориха и след това си взехме довиждане с господин Скруп. Изпитах огромно облекчение, защото го мислех за много надут и превзет.

— Сейнт Леджър Скруп е интересна личност — отбеляза Нютон, когато седнахме в каретата. — Очевидно е богат и преуспяващ, но и доста потаен.

— Потаен? Не знам как стигнахте до този извод, сър. На мен ми се видя голям самохвалко.

— Когато си тръгвахме, велурените му обувки бяха изцапани с кал, но когато дойдохме, бяха чисти и изглеждаха почти нови. Тъй като пътят пред къщата му е застлан с калдъръм и няма кал, предполагам, че е бил в задния си двор, където е имало нещо, което не е искал да видим. Бил е достатъчно притеснен, за да съсипе чифт нови велурени обувки.

— Може да ги е изкалял, когато отиде да вземе чашите — рекох аз, възразявайки на умозаключението му.

— Време е да започнете да обръщате повече внимание на очите и ушите си, Елис. Господин Скруп каза, че ще ги донесе от избата си. Дори в Тауър избите не са толкова кални.

— Не виждам какво доказва това.

— Абсолютно нищо, освен че въпреки щедростта и привидната си откровеност с нас, господин Скруп носи две шпаги и крие нещо.

— На иврит ли говорихте с прислужника?

— На ладино22. Той е испански марано23. Те са евреи, успели да влязат в Англия като протестанти, бягащи от преследване в Испания.

И след това, с очевидно задоволство, той ми разказа колко са добре евреите в Англия.

— Ей богу, сър! — ядосах се аз, защото тогава мислех, че евреите са убили Христос. — Говорите за тях така, сякаш ги харесвате.

— Богът, когото почитаме и комуто се кланяме, е еврейски. И евреите са създали нашата църква. Може да научим много, изучавайки юдейската религия. Ето защо ще ви кажа, че не само харесвам евреите, но и им се възхищавам и ги уважавам. Когато станахте мой служител, Елис, вие ме помолихте винаги да поправям невежеството ви по някой въпрос и да ви показвам по нещо от света, така както аз го разбирам. Омразата на другите хора към евреите се основава на лъжа. По мое мнение в по-голямата си част съвременната християнска доктрина е лъжа и Светото писание е изопачено от противниците на Арий24 на Никейския събор през IV век. Тогава са прокарали фалшивата доктрина на Атанасий25, че Сина е тъждествен на Отца, макар че тази идея не е записана в Библията. Ако този погрешен възглед бъде отхвърлен, ще се види, че евреите не трябва да бъдат презирани.