Пазителят на монетния двор

— Ясно виждам крака, но не и ръката — отбеляза той.

Пазачът посочи към задната част на клетката.

— Там е, сър. Опасявам се, че нямахме късмет да вземем отхапаните крайници на злочестия джентълмен.

— Ленивецът казва: „Лъв на пътя! Лъв по стъгдите!“

— Моля, какво казахте, сър?

— Соломонови притчи, глава 26, стих 13.

— Да, сър. Лъвът се казва Рекс. Отказва да ги даде. Лъвовете ядат предимно конско месо, но на него му се е усладила човешката плът.

— Зрението ми вече не е тъй остро, както беше — рече Нютон. — Китката с въже ли е завързана?

— Да — отвърнах аз.

— Тогава е било убийство. Някой е довел господин Кенеди тук, завързал е ръцете му и сетне е пуснал лъва от клетката. Как се залоства вратата?

— С тези две резета, сър.

— Няма ли ключалка и ключ?

— Това са животни, сър, а не затворници.

В същия миг лъвът вдигна глава и свирепо изрева към нас, сякаш оспорваше забележката на пазача. Звярът беше страховит, голям мъжки екземпляр с грамадни зъби и буйна грива, изцапана с кръв.

— Забележете цвета на лъва — обърна се Нютон към мен. — Червеникав е, нали?

Тогава помислих, че това го е заинтересувало, защото червеното беше любимият му цвят. Едва по-късно той ми обясни как е изтълкувал значението на червеникавия лъв.

— Кой намери трупа? — попита Нютон.

— Аз, сър — отговори пазачът, чиято поза беше на човек, постоянно наведен за молитва, затова Нютон адресираше всичките си въпроси към лъщящото му теме. — Спя в Артилерията, сър, в казармата в Тауър. Оставих ключа там в осем часа, както обикновено. Излязох от крепостта и отидох в местна пивница, защото не харесвам много „Каменната кухня“, а после си легнах. Събудих се от рева на животните, когато трябваше да са заспали. Реших, че някое от тях е избягало, отидох да проверя какво става и видях окървавения труп.

— Заключена ли е нощем вратата на Лъвската кула, господин Уодсуърт?

— Да, сър, винаги. Ключът е окачен в стаята на пазачите в кулата Байуърд. Тази вечер обаче не беше там. Отидох да го взема, но го нямаше. Помислих, че някой друг ме е изпреварил, за да види каква е тази суматоха, но пристигнах пръв и видях ключа на вратата, която беше заключена.

— Кой беше дежурният пазач тази нощ?

— Мисля, че Томас Грейн, сър.

— Тогава ще трябва да говорим с него.

— Няма да направите нищо подобно, сър — разнесе се силен и властен глас, — без моето разрешение.

Беше пристигнал лорд Лукас, кралският наместник в Тауър, изключително противен, високомерен и заядлив човек. Хората в Лондонската крепост и околността го ненавиждаха, защото ревностно спазваше правата и привилегиите си.

— Както желаете, ваша светлост — каза Нютон и се поклони подигравателно учтиво, тъй като мразеше Лукас с такова озлобление, с каквото презираше всички глупаци, които се изпречваха на пътя му, особено по-висшестоящите от него, макар че според мен лордът беше твърде пиян, за да забележи оскърбителното му държание.