Пазителят на монетния двор

— Мисля, че съм виждал господина, докато учех в школата за прависти „Грейс Ин“. Беше изправен пред Кралския съд за дългове и заплашен с предварителен арест като длъжник. Запомнил съм го заради странните обстоятелства по делото му, което беше свързано с изваждането на потънало съкровище с водолазен звънец.

— Водолазен звънец?

— Да, с кесон, за да може да диша човек под водата.

Интересът на Нютон се изостри.

— Бих искал да науча повече за нашия нов съсед — призна той. — Проверете какво още може да откриете за него. Не ми се нрави, че тук има разорени хора. Поне бих желал да знам дали е приятел или враг.

— Добре, господарю.

Продължихме да вървим и докато минавахме покрай къщата на един гравьор, видяхме Ричард Морис, друг гравьор, и Нютон се заприказва с него за разни неща. Едва не пропуснах да забележа колко изкусно го разпитва за здравето на Даниъл Мърсър, когото Скоч Робин и Джон Хънтър бяха обвинили.

— Мисля, че е добре — отвърна господин Морис. — Наскоро почина чичо му в Америка. Остави му пари, затова господин Мърсър не изглежда много опечален.

— Парите разтушават — отбеляза Нютон, а когато останахме сами в нашия кабинет, добави: — Много удобно е да има чичо в Америка, който да му остави пари, защото нищо не привлича вниманието така, както изведнъж да започне да харчи големи суми.

— И аз мисля същото.

След това за моя радост обядвахме и разговаряхме за други неща, свързани с Монетния двор, както и на религиозни теми. Изгарях от любопитство да разбера защо господаря ми отрича божествения произход на Исус Христос. Наистина беше странно за дългогодишен професор в „Холи Тринити“29 в Кембридж да не вярва в доктрината, вдъхновила основаването на колежа. Но щом изказах на глас мислите си, Нютон се умълча, сякаш го бях обвинил в лицемерие, и аз изпитах облекчение, когато след малко господин Кенеди, разузнавачът му се появи в кабинета ни, както беше уговорено.

— Господин Кенеди, какво знаете за Даниъл Мърсър? — попита Нютон.

— Само това, че е гравьор, когото мисля за честен човек. Виждал съм го, но не съм говорил с него.

— Мислите го за честен човек?

— Откровено казано, въпросът ви ме накара да мисля противното, сър. Не съм видял, нито чул нещо, което да ме накара да се съмнявам в господин Мърсър. Ако беше така, уверявам ви, веднага щях да ви уведомя.

— Знам, че сте добър човек, Кенеди. — Нютон сложи лъскава нова гвинея на масата. — Бих желал да ми направите една услуга. Искам да следите Даниъл Мърсър.

— Щом е за доброто на Монетния двор, сър — рече Кенеди, поглеждайки гвинеята. Каза го така, сякаш дотогава не беше шпионирал за нас, при това за по-малко пари, отколкото му бяха предложили сега.

— Точно за това е. Скоч Робин и Джон Хънтър в „Нюгейт“ назоваха името му.

— Разбирам. — Кенеди подсмръкна шумно и после намести металния си нос, завързан с връв на главата му. — Естествено, те може да искат да спасят кожата си, обвинявайки невинен човек.