![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Физиологията ми е малко объркана. Колкото повече кафе пия, толкова по-добре спя.
— Шегуваш се.
— Армията ме е научила да спя само тогава, когато имам нужда от сън. Довечера ще спя непробудно.
— Аз също, особено след като снощи съм спала два часа. Благодарение на теб.
— Обещавам, че няма да се случи отново.
— Ще ми се да ти вярвам.
— Откараха ли телата?
— Да.
— Спомена, че Уелман е бил семеен.
Тя кимна.
— Шериф Линдеман е ходил при съпругата му. Аз мисля да намина утре. Не познавам Анджи добре, но сега тя има нужда от подкрепа. Предполагам, че е съсипана.
— Тя има ли роднини тук?
— Лари има. Анджи е от Югозападна Вирджиния и отскоро живее в Дрейк.
— Защо?
— Знам какво си мислиш — сбърчи вежди Коул. — Че хората не се заселват по такива места, а бягат от тях.
— Ти каза, че бягат от тук. Просто се опитвам да направя оценка на обстановката.
— Лари е учил в един от местните общински колежи, който се намира сравнително близо до Дрейк. Там се запознали. После той се върна тук, а тя дойде с него.
— А ти?
— Какво аз?
— Вече знам, че имаш брат тук, а баща ти е починал. Нямаш ли други близки?
Той погледна ръцете ѝ. Нямаше брачна халка.
— Не съм омъжена — улови погледа му тя. — И двамата ми родители са починали. Имам и сестра, която също живее тук. А ти?
— Аз нямам близки в този район.
— Много добре знаеш, че имах друго предвид, умнико.
— Имам баща и брат.
— И те ли са военни?
— Бяха.
— А сега са цивилни, така ли?
— Би могло да се каже. — Той остави няколко банкноти на масата и смени темата: — В колко ще се видим утре?
— Предлагам в седем нула нула.
— Аз ще бъда там в шест нула нула. Има ли възможност да получа лаптопа и куфарчето на Рейнолдс още тази вечер?
— Технически погледнато, те са веществени доказателства.
— Технически погледнато, е така. Но трябва да ти кажа, че доста хора във Вашингтон държат да ги получат незабавно, при това не само военни.
— Това заплаха ли беше?
— Не. Но вече ти намекнах, че не искам да се забъркваш в неща, които по-късно ще ти създадат проблеми. Мога да те уверя, че ще ти прехвърлят всичко, за което не са необходими специални правомощия.
— Кой решава това?
— Заинтересованите страни.
— Предпочитам да го реша сама.
— Много добре — кимна Пулър. — Имаш ли правомощия да боравиш със свръхсекретна информация? На всичкото отгоре Министерството на отбраната изисква и разрешение за използване на Програмата за специален достъп. Рейнолдс е притежавал всички тези правомощия — разбира се, в своята област. Следователно ще бъдеш обвинена в предателство в момента, в който се опиташ да влезеш в компютъра му или да прегледаш куфарчето му. Не искам да ти се случи това, а знам, че и ти не искаш.
Достойните граждани на Дрейк наоколо продължаваха да ги гледат с нескрито любопитство. Особено усърдни в това отношение бяха двама костюмари и четирима едри космати мъже в съседното сепаре. Единият от тях носеше шапка с логото на «Хаволайн», друг беше нахлупил прашна каубойска шапка със смачкана отдясно периферия. Третият си пиеше бирата, гледайки право пред себе си, а четвъртият — по-нисък от останалите, но над сто кила, наблюдаваше Пулър и Коул в огледалото на стената.
Тя бавно сведе поглед към парите на масата.
— Полицейският участък е само на…
— На три минути от тук, като всичко останало — довърши вместо нея Пулър.
— Не, на осем.
— Мога ли да прибера онези неща?
— А аз мога ли да ти се доверя?
— Сама ще решиш.
— Май ще мога — въздъхна тя и прибави няколко банкноти към неговите.
— Моите пари са достатъчни за цялата сметка, плюс бакшиша — отбеляза Пулър.
— Не обичам да дължа на никого — отвърна тя и се изправи. — Да вървим.
Пулър не докосна парите и я последва навън. Градчето Дрейк продължаваше да зяпа след тях.
20
Поеха надолу по улицата. Редките минувачи оглеждаха Пулър и най-вече синьото му яке, на което със златни букви пишеше ОКР. Това не му правеше впечатление, тъй като отдавна беше свикнал с ролята на аутсайдер. Освен това се появяваше в градчета като Дрейк само когато се случеше нещо лошо. Нещо, което би опънало нервите на хората, например насилствена смърт. В такава обстановка аутсайдерът, който души наоколо, само подхранва напрежението и засилва подозренията. Пулър нямаше проблеми да се справи и с това, но никога не забравяше, че наоколо се спотайва поне един убиец, а понякога и повече. В този конкретен случай нещо му подсказваше, че тези хора все още са някъде наблизо. Може би на три минути пеша, като всичко останало. С изключение на полицейския участък.