Робинята

живее в квартирата ми на Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален

екстаз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг. В Дийна има нещо

неудържимо, опасна непридвидимост, която разпалва страстта и тревогите ми.

Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я виждал да плаче, освен

когато свършва. А в тези моменти я обичам толкова силно, че ми се иска да попия болката й

като гъба. Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, което й бе

причинил.

Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а единственото й облекло

са малки бели бикини, украсени с розови панделки. Първото, което прави, е да извади

половин дузина голи снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на най-

интимните й части, направени от различни ъгли, а останалата част от нея служи за фон.

Черно-бели са, идеално фокусирани и свирепи.

Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа снимките. Не мога да се

сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е

станало между тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръстите ми я

докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока, слаба, надменна.

— Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във факултета.

— Проклета кучка!

— Поспри се малко, момче.

Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси дрехи. Навлича черно

потниче, което изглежда изрисувано върху гърдите й.