Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
нахвърля върху мен.
— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в
спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите,
откачалниците и палмите на фона на залеза.
— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени.
Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?
— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа.
И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.
— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.
— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм
убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме
океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.
— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.
Тя коленичи пред мен.
— Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.
Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.
— По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го
направиш ли?
Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят
наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди
неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията
в устата си.
Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои. Най-после успявам да
проговоря.
— Това беше велико. Олимпийско постижение.
— Ще получа ли медал?
— Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет, девет-седем…
— Девет-пет? — пита тя с повдигнати вежди.
— Френският съдия — обяснявам.
Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна. Обичам високите й скули и
чистата красота от Западна Вирджиния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й
подвизи. Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задушава. Нуждаем се от
нова сцена за епическия ни разврат.
Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поемаме към Мексико и
полуостров Баха.
Баха, Мексико.
Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне под наем и информация за
ресторанти и забележителности. Яздим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа
център, построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е образувал чрез
запречването на дере под извора. Басейнът е ограден с гладки каменни плочи и пълен с
мексикански семейства. Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и
голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има масивен железен лост и чучур за
горещата минерална вода.
Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпушваме цигара марихуана.
После тя ляга във ваната и разтваря крака под гигантския чучур.
— Пусни го.
Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в гледката. Лъч светлина от
високия прозорец осветява ароматния дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над
ваната.
— Пусни го, моля те.
— Да почакаме още една минута.
Скоро цялото й тяло се движи нервно.
— Моля те. Достатъчно. Пусни го.
Дръпвам лоста и горещата вода се излива върху нея.
Дийна става неспокойна. Иска еротична сцена, която крие истински риск. Приготвяме
храна и манерки, бензин и компас и се отправяме на юг от Енсенада. Под Розарио всичко е
пустиня, прашна пътека през мъртъв, обгорен от слънцето пейзаж. Само от време на време
виждаме купчини боклук и тенекиени бараки, които ни напомнят на коя планета сме.
— Колата се нагорещи. Температурата на водата се покачи.
— Да спрем и да се поразходим.
Хоризонтът е трептяща от маранята, нарушена от сухото дере на запад.
— Да отидем до дерето и да видим какво има на дъното.
Докато приближаваме, чувам силно тракане на кастанети. На метър и половина от нас
огромна гърмяща змия се приготвя да нападне. Змията е зашеметяваща на фона на голия