Шифърът на Камелот

Вдигат ѝ почти на мига.

– Вики Кантрел.

– Викс, Мици Фалън е. В Кенсингтън съм и имам данни, които искам да кача. На терминала ли си?

– Да, лейтенант. Дай ми секунда да отворя папката с файловете и да проверя дали всичко е наред.

Мици чува как чевръстите пръсти на Вики тракат по клавиатурата.

– Добре, пращай каквото имаш и аз ще го погледна веднага щом дойде.

Мици използва защитения ФБР портал, за да качи съдържанието на флашката.

– Получих го – казва Вики, докато оглежда файла. – Чакай малко. Това са само цифри и букви. Така ли трябва да изглежда?

– Това видях и аз. Дай го на техниците и криптолозите да поработят по него.

– Ясно.

– Звъня ти и заради кръста. Някакъв успех с твоите специалисти?

– Да. Нека си взема бележките – Вики отваря долното чекмедже на бюрото и вади оттам нова папка с надпис „Убийства – лейтенант Фалън“. – Така... Показах рисунката на някои места и излезе, че експертът по тези неща е професор Куин в „Смитсониан“. Той каза, че никога не е виждал нещо такова от желязо и в института нямат никакви сведения за подобен дизайн на кръстове.

– Какво означава това? – пита Мици, леко объркана. – Не разполагаме с нищо, така ли?

– Не, не е толкова зле. Куин ми обясни, че щом няма никакви сведения, вероятно кръстът е от желязната епоха.

– Която е била кога?

– В Европа – някъде около 1200 и 400 година преди Христа.

Мици застива на място.

– Искаш да кажеш, че в Европа има различна желязна епоха от другаде по света, така ли?

– Египет, Кипър и някои други места имат дори по-древни железни епохи. Индианската е подобна. Японската и китайската са малко по-късно. Куин смята, че артефактът е келтски погребален кръст от ирландската желязна епоха, която е приключила с романизацията и християнизацията на Британия.

– Каква е стойността му?

– Не е сигурен, но предположи, че няма да е много висока.

– Колко много е това „не много висока“?

– Каза няколкостотин долара, и то само ако попадне при подходящия колекционер. Писа на някакъв преподавател в Оксфорд за второ мнение за произхода и стойността на кръста.

– Кога ще му отговори англичанинът?

– Не знам. Обединеното кралство са пет часа напред от Вашингтон, осем – от Сан Франциско. Учените обикновено работят поне с дванайсет часа назад от целия останал свят, така че, предполагам, утре или вдругиден.

– Никак не е добре. Трябва да пришпориш малко момчетата, Викс. Притисни Куин, вземи номера на англичанина и му се обади. Не се връзвам на „чакане“. И от сега нататък и ти ще си така.

– Разбрано, лейтенант.

– Добре. И благодаря за помощта. Ще ме свържеш ли с Донован? Предполагам, че трябва да я информирам за развоя на случая.

– Няма я. Видях я да излиза с директора. Искаш ли да попитам секретарката за телефона ѝ?

– Не, благодаря. Но остави съобщение, че съм звъняла, и кажи, че може да се свърже с мен, ако иска някаква информация. Бронти там ли е?