Шифърът на Камелот

Рицарят отделя време за късен обяд с жена си, после се връща в подземния контролен център на ТСОА за последна среща със секретаря на Вътрешния кръг Ланс Боку.

Най-голямо място в стаята заемат дълга стена с екрани и няколкото редици с терминали и монитори, пред които седят служители и обработват данни от сателитни системи, предоставящи всякаква информация.

Двамата се уединяват в една от четирите ниши с големи бюра и конферентни маси, преградени с плъзгащи се шумоизолиращи стъклени врати.

– Опасявам се, че нямам новини от Антун – признава французинът. – Току-що говорих с Гарет и той каза, че не може да се свърже с него.

Оуен изглежда притеснен.

– Мислех, че сме го поставили под наблюдение?

– Така е. Екипът докладва, че са го видели да се среща с Набил, после са загубили и двамата.

– Как?

– Сменят два пъти метрото, това успяхме да видим, после изчезват.

– А електронното проследяващо устройство?

– Антун го изхвърли скоро след срещата им. Сигурно е разбрал, че Набил ще го провери, затова е решил да се отърве от него.

Оуен изглежда все по-разтревожен.

– Трябваше да го изтеглим веднага след акцията на американците. Ако нещо стане с него, никога няма да си го простя.

– Антун Бхати е един от най-добрите ни агенти, може да се грижи сам за себе си.

– Понякога да си най-добрият не е достатъчно. Векове наред пълним гробници с телата на най-добрите си мъже.

– Разбирам – французинът му подава купчина разпечатки.

– Какво е това?

– Последните сателитни снимки от Того. Мардрид е подпалил цяло село. Трийсет души са мъртви. Повечето са изгорели живи. Двама от собствениците на плантации за кафе са били застреляни в главата. Мисля, че са били убити първи.

Оуен мята снимките на бюрото си.

– Проклета да е всяка костица в поквареното му тяло! – простенва той и отпуска чело на ръцете си, опитвайки се да овладее гнева. – Искам го мъртъв, Ланс. Не ме интересува как. Искам Мардрид да легне на два метра под земята и да спре да пръска смъртоносната си зараза по света.

– Не можем да се доберем до него. Охраната му е по-добра и от тази на саудитския крал!

– Тогава, докато успеете, спрете това! – Оуен стоварва юмрук върху снимките на масата. – Имаме хора в Гана. Прехвърлете ги в Того. Намерете наемниците, отговорни за убийствата, и ги предайте на местните да се разправят с тях.

– Ще са ни нужни много повече хора от шепа местни, за да удържим бандите на Мардрид.

– Знам, но това поне ще им даде някаква надежда – отвръща Оуен. Замисля се за миг, после добавя: – Ще потърся одобрение от Вътрешния кръг за набиране на кръстоносци и ще свикам извънредна среща на Кръвната линия, за да съгласувам акцията и с тях.

Настроението му помръква, когато си представя какво друго може да замисля Мардрид.

– Някакви новини от Марчети? Предателят стигна ли вече в гнездото на испанския дявол?

– Вчера кацна на летище „Шарл де Гол“, но не знаем дали е хванал друг полет, или е останал в града.