Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Ще отлети. Намери къде е Мардрид и ще намериш Марчети.
Оуен се надига и изпъва гънките на тъмносиньото си сако.
– Съжалявам, наистина трябва да тръгвам. Ще закараш ли Дженифър до Каергуин сутринта? Ще се присъединя към вас, когато успея.
– За мен ще е удоволствие.
– Merci.
Оуен излиза, за да се обади на жена си. Намира я до входната врата, облечена в къса кафява пола от туид на Стела Маккартни и сако в цвят охра. Земните тонове отиват на дългата ѝ руса коса и на сините ѝ като небето очи.
– Съжалявам – той застава до нея и я целува. – Нямаш представа колко ми се иска да остана при теб и да прекараме нощта в леглото.
– Мисля, че имам – погледът ѝ го потвърждава. – Приготвих пътната ти чанта с костюма и дрехи за преобличане. Сложих ги в хеликоптера.
– Благодаря ти.
– Бъди внимателен.
– Винаги съм.
Все още усеща аромата на парфюма и допира на страстната ѝ прегръдка, когато се качва в хеликоптера.
Перките бързо се завихрят и създават ужасен шум. Следва грациозно отлепване от земята, вдига се прах и дърветата се разтрисат.
Оуен вижда как съпругата му маха с ръка и после се прибира в къщата. Втренчва се замислено пред себе си, докато хеликоптерът се издига към бледите облаци на вечерното небе и се насочва на изток, към Лондон и Бъкингамския дворец.
Срещата, която предстои след малко, е толкова тайна, че не е казал за нея дори на Дженифър.
21 Каледвулх – уелското (келтското) име на меча Екскалибур. – б. пр.
41
СЕВЕРНА БЕТЕСДА, МЕРИЛЕНД
Когато Мици напуска апартамента на Софи Хъдсън, минава три следобед. Ирландеца спи зад волана, седалката му е отпусната назад и колата е потънала в дълбоката сянка на няколко бряста.
Тя отваря тихо вратата от страната на пътника, влиза вътре и я затръшва. Ирландеца се стряска.
– Какво, по дяволите!
– Резултат – отвръща тя лукаво.
Той премигва и разтърква лицето си с длани, за да дойде на себе си.
– Какво?
Мици вдига сребристата флашка, която Софи ѝ е дала.
– Ето това е криела от теб твоята продавачка.
Ирландеца изправя седалката и взема флашката в ръка.
– Какво има тук?
– Тепърва трябва да видим. Отстрани е издраскано КОД Х. Момичето каза, че шефът ѝ го е получил като някаква мостра за предстояща сделка. Очевидно съдържа само букви и цифри.
– Звучи като измама.
– Закарай ме до хотела, за да метна нещата си, после може да потърсим нещо за хапване и пийване.
Той запалва двигателя.
– Добра идея.
– Кафе. Като казах „пийване“, имах предвид кафе.
Ирландеца оставя заяждането без коментар и подкарва тауруса към Кенсингтън.
– Значи номерът „като жена с жена“ свърши работа? – пита той. Изглежда много доволен от себе си. – Как го изигра? Майчински или като голямата сестра?
– Майчински? – Мици му хвърля убийствен поглед. – Май искаш да прекараш следобеда в болница?
– Добре де... – ченгето помирително вдига ръка. – Явно не си използвала нежен подход.
– Имаше нужда от леко стряскане, това е всичко.
Мици се заглежда през прозореца, докато пътуват на юг по обрамчения с дървета булевард.
– Красиво е. Далече ли отиваме?
– Прекалено красиво за убийство. Остават ни около пет километра.
Ирландеца пуска радиото, за да убива времето. От евтините колони се разнася кънтри музика.
– На табелата отдясно пише „Рок крийк“ – сочи през прозореца Мици. – Тук ли сте намерили второто тяло?
– Аха. Рок крийк трейл – трийсеткилометрова горска алея от езерото Нийдууд на юг, точно до мястото, където беше заровен трупът.
– Открихте ли кой е?
– Още не. Когато стигнем в хотела, ще проверя отново в службата. Сигурен съм, че от отпечатъците му ще излезе нещо.
Таурусът минава по моста „Ноулс авеню“, после се плъзга до Т-образното кръстовище. Ирландеца подкарва надясно, по „Кънектикът“, към центъра на града и спира пред бяла двуетажна сграда.
– Пристигнахме. Запознай се с новия си дом.
Мици излиза и се запътва към багажника.
Той я изпреварва.
– Отивай да се регистрираш. Аз ще донеса багажа.
Жестът му я изненадва.
– Ще се оправя, няма нужда.
Ирландеца се пресяга и грабва куфара ѝ.
– Позволи ми!
Мици свива рамене и се отправя към хотела. На табелата пише „Силвър фол“. Посипана с чакъл пътека минава през дълга зелена морава, оградена от надвиснали брястове и дъбове. Пластмасовите колела на куфара ѝ тракат шумно на няколко стъпки зад нея.