Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
Мици е зарязана сама с кипящия ѝ гняв.
Другата ѝ дъщеря вдига телефона.
– Мамо?
Тя преглъща гнева си.
– Здрасти, миличка. Как си?
– Добре съм. Кога си идваш вкъщи? – пита момичето, но се поправя веднага. – Искам да кажа, у леля Рут?
– Може би утре. Най-късно вдругиден. Забавлявате ли се?
– Да, забавляваме се. Поне аз и леля Рут. Джейд... нали знаеш, тя си е Джейд. Правим кексчета. Леля Рут изпече едно гигантско. Ще го видиш, мамо. По-голямо е от капака на кофа за боклук, наистина е сууупер голямо!
– Звучи страхотно. Какво е на вкус?
– Шоколадово. Може ли да е друго освен шоколадово?
Мици се разсмива.
– Не, естествено, че не. Шоколадът винаги е добра идея, а гигантско шоколадово кексче е супердобра идея.
– Точно така! Искаш ли да говориш с леля Рут? Ще я повикам.
Мици се поколебава.
– Не. Не е нужно да я прекъсваш, заета е в кухнята. Просто ѝ кажи, че я обичам. И теб обичам, миличка.
– И аз те обичам, мамо.
– Амбър, прегърни и целуни сестра си от мен и ѝ кажи да не бъде такъв киселаж.
Амбърд се разсмива.
– Добре. Обичам те, мамо.
Мици я чува как крещи „Киселаж!“ през стаята, преди да затвори телефона.
Ирландеца стои до тауруса, опрял ръце на капака, и изглежда така, сякаш всеки миг ще повърне.
Не е готова да отиде при него. Все още мисли за децата си и как Джейд я вини за раздялата с баща им. Мисли и за Рут и за това, че тя вероятно също ще я обвини за собствената си раздяла с Джак.
47
ЛОНДОН
Бронираният „Бел“ получава разрешение да навлезе в защитената зона на въздушното пространство около Бъкингамския дворец и каца на кралската площадка за хеликоптери.
Въоръжената охрана осъществява визуална проверка още преди да позволи на Оуен да пристъпи извън хеликоптера. След като е проверен, е съпроводен навътре от цял батальон охранители и пехотинци.
Докато върви по главния коридор, Гуин си спомня как преди петнайсет години беше дошъл тук, за да получи дипломатически пълномощия. Тогава бе осъзнал, че предците му са посещавали това място много преди кралското семейство. Членовете на рода Гуин са били чести гости още по времето, когато сградата е била просто градски дом на Бъкингамския херцог.
Но чувството на фамилиарност не му пречи да се възхити на безценните произведения на изкуството, закачените по стените. Картини от Рембранд, Вермеер, Ван Дайк и Рубенс – част от кралската колекция, една от най-ценните в света.
Минава покрай тронната зала и нейната арка, подкрепяна от две крилати фигури на богинята Виктория, държащи венци над трона. Подминава гигантската бална зала в Източната галерия, мястото, в което се провеждат кралските балове и дипломатически приеми.
Охраната го оставя да чака в Белия салон – името го забавлява, защото салонът е всичко друго, но не и бял. Падащите от тавана до пода завесите и драпериите, столовете и диваните, възглавниците и табуретките за крака, параваните пред камините и дори рамките на гигантските натруфени огледала, които увеличават още повече обширните стени, са или яркожълти, или блестящозлатни.
Принцът на Уелс26 влиза.
Облечен е в светлосив костюм, който го прави по-слаб, бяла риза и копринена вратовръзка в розово и златисто, вързана – естествено – с уиндзорски възел.
– Надявам се, че нямате нищо против срещата ни да е тук, а не в Кларънс хаус27.
Той подава ръка на рицаря. Оуен свежда леко глава, докато се здрависват.
– Разбира се, че не, Ваше кралско височество.
– Моля ви, не толкова официално, когато сме насаме – принцът махва към двата малки дивана, поставени един срещу друг. – Знам, че баща ми иска да ви поздрави, така че не се изненадвайте, ако се появи по някое време.
– За мен ще е удоволствие да го видя отново.
– Питаха ли ви дали бихте искали чай?
– Да, попитаха ме, но не е необходимо, благодаря.
– Оуен, повиках ви тук, за да обсъдим новия ви пост, този на посланик с неограничени правомощия. Към него вървят отговорностите за отбраната и борбата с тероризма.
– За мен е чест да служа на родината и се радвам, че мога да го правя на британска земя.
– Знам. Човек не може да издържи в Америка толкова дълго, без лекичко да полудее. Все едно да задържаш дъха си под водата на прекрасно тропическо море. По някое време все пак трябва да се подадеш за въздух на повърхността.
Принцът разкопчава сакото си и преминава директно към темата.