Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Мамка му!
Всичко отиде по дяволите! Беше проявил небрежност и не се беше огледал достатъчно. Не беше видял проклетия идиот, който го блъсна. Що за тъпотия?
Преглътна няколко пъти, за да овладее пристъпите на гадене. Сега трябваше да си трае и възможно най-бързо да поиска адвокат. Знаеше процедурата. Нямаше смисъл да говори с орките в колата, те бяха просто превозвачи.
— Да не си глътна езика? — попита горила номер едно с дразнещ тон, който по някаква причина влоши още повече настроението на HP.
Придържаше се към стратегията си и не каза нищо.
— Окей, няма проблеми — подсмихна се ушевият и хвърли още един поглед към колегата си на шофьорското място.
Ударът дойде от нищото, трябваше да е било ляво кроше, и той нямаше шанс да се предпази. Фрас, право в ченето и главата му се удари в страничното стъкло.
— К’во прав…? — успя да каже, преди да се стовари следващият тупаник. Десен прав, този път в лицето, и той усети как носът му изхрущя.
„Това не е истина, такива неща стават само по филмите!“, помисли си той точно преди третият удар да превърне зрителното му поле в мъгла.
Когато се свести, бяха вече в гаража и го пуснаха от колата. Метална врата, асансьор, две сини униформи профучаха покрай тях, после дълъг, осветен коридор с бежов под. Врати, гласове, суетня и накрая малка стая за разпит.
Разкараха белезниците и изсипаха на масата вещите му, които бяха събрали, когато го хванаха. Ключове от апартамента, лична карта и няколко смачкани двайсетачки, както и телефонът, разбира се.
Носът му кървеше и едната от горилите му подхвърли носна кърпичка, преди да седне на стола срещу него.
HP успя да се посъвземе и да възвърне малко от накърненото си самочувствие.
— Искам адвокат — каза той, но последната дума прозвуча като „абокат“ през подутия му нос.
Горилата се ухили.
— Глух ли си, искам адвокат — повтори HP, този път не толкова носово, докато разтриваше червените следи по китките си.
Горилата се изправи рязко и HP неволно подскочи в стола си. Ченгето видя уплахата му и се засмя. Протегна дебелия си, космат показалец към него.
— Затваряй си устата, приятелче — каза той пресилено бавно и човек не можеше да сбърка скритата заплаха.
HP реши да се подчини на заповедта и да се върне към първоначалния си план. Така и така скоро трябваше да се появи този, който ще води разпита, и тогава край с глупостите.
Съвсем вярно, вратата се отвори след две минути и вътре влезе друг мъж, също цивилно облечен. Този беше по-нисък, носеше очила и беше доста по-крехък от двете горили, но веднага си личеше кой взема решенията.
Той погледна подутото лице на HP, хвърли разочарован поглед към косматата маймуна.
— Свободен си, Викландер, с Молнар, вярвам, имате да докладвате.
Горилата измрънка нещо, но бързо-бързо се повлече навън, след като погледна злобно HP.
Той кимна одобрително. Това беше човек повече по негов вкус.
Очилатият подаде ръка:
— Булин, от дежурния екип — каза той кратко, докато се здрависваха. — Ти си Хенрик Петершон, наричан HP, нали така?
Той кимна още веднъж.
— Сега смятам да включа магнетофона и ще повторим представянето, но този път искам да отговаряш на глас, разбра ли?
HP сви рамене. Така и така смяташе да каже само едно изречение.
Булин пусна магнетофона, който стоеше пред тях на масата.
— Разпит с Хенрик HP Петершон, във връзка с подозрение в опит за убийство или нанасяне на тежка телесна повреда на длъжностно лице на кръстовището „Дротнингхолмсвеген“ — „Есингеледен“. Разпитът води криминален инспектор Булин, начало 23:12 часа. И така, Хенрик, ще ми кажеш ли каква е позицията ти относно тези подозрения?
HP си отдъхна. След като разкараха маймуните, редът беше възстановен и той беше като у дома си. В главата му почна да се прояснява, а острата болка в предмишницата беше преминала в тъпо дразнене.
— Невинен съм и искам да присъства адвокат — каза той колкото се може по-ясно и за всеки случай се наведе напред, така че магнетофонът да не пропусне нито сричка. — Значи, искам адвокат и освен това искам да се оплача, че бях малтретиран от онази горила, Викландер, така ли се казваше?
Той разтърка демонстративно подутия си нос, в едната му ноздра още имаше хартиен тампон. Булин не показа по никакъв начин, че е разбрал молбата му.
— Адвокат казвам — разясни още веднъж HP, защото думите му изглежда не бяха възприети. Всички ченгета ли загряваха еднакво бавно?