Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
За капак на всичко и кинтите бяха на привършване.
Скоро щеше да се принуди да приеме предложението на Манге да заработва допълнително в компютърния магазин, за да може да си плаща наема.
Нуждаеше се от нова мисия.
Задача, която да е предизвикателство за способностите му, нещо, което да отговаря на неговия капацитет. И се нуждаеше от нея скоро, защото сегашното положение смучеше здраво!
— Окей, внимание, Алфа едно!
Вахтола влезе в стаята и шепотът между шестимата охранители секна моментално.
— Добре дошли на днешния брифинг — поздрави тя лаконично. — Разпределението е следното: Един плюс трима ще подсилят групата на министър-председателя, той каца в 20:45 на Брома66 и след „Кунгстредгорден“, както знаете, караме с двойна охрана.
Одобрителни кимвания от цялата група, никой не възразяваше срещу тази логика след предупредителната атака, в която кралската свита бе забъркана преди около седмица.
— Бенгтсон, ти вземаш Крюсе, Савич и Нормѐн. Две обикновени коли, министър-председателят ще е с бронирана кола плюс още една, така че общо стават четири превозни средства. Канал двайсет и осем, както обикновено. Въпроси?
Бенгтсон, жилав, оплешивяващ мъж, малко над четиридесетте, който беше заместникът на Вахтола, само кимна леко с глава.
— Добре, може да тръгвате веднага — завърши Вахтола и няколко минути по-късно стояха в колите.
Бенгтсон се беше улеснил, оставяйки ги сами да се разпределят преди тръгване и Ребека умишлено бе гледала да стои близо до Крюсе, здрав гьотеборгчанин, който беше в Алфа още от създаването ѝ. Не беше говорила с Деян от инцидента по време на упражнението по самозащита, макар да знаеше, че трябва да го помоли за извинение. Все пак той се беше наранил, а не тя. Но по някаква причина това така и не бе станало, а вече бе минало твърде много време.
Превръзката на носа му все още напомняше за нараняването и той хвърляше кисели погледи към Ребека всеки път, когато му се отдадеше случай.
Мачо дръвник!
Крюсе, от друга страна, беше повече като мил чичо, не ѝ хвърляше никакви погледи, обикновено говореше за съпругата и почти порасналите си деца у дома в Гьотеборг, които виждаше само през почивните дни. Тя го бе попитала защо не си потърси работа там, но той само се бе засмял:
— Веднъж охрана, завинаги охрана, Нормѐн. Сигурно ще го забележиш. Пък и Ирене сигурно не би искала да търча вкъщи през седмицата.
Те взеха обикновено черно Волво S60 и тръгнаха след Събърбана на Бенгтсон и Деян. След петнайсетина минути бяха на Брома.
Най-накрая дойде!
Почти се беше отказал, вече му минаваше през ума да зареже всичко и да шитне телефона на Гърка, когато лампичката най-накрая замига.
Три дни в магазина на Манге бяха съвсем окей. Да мете пода, да опъва кабели и да трае „World of Warcraft“ през свободното време. А освен това и петстотинтачка на черно в джоба, ако оборотът позволяваше, всъщност не беше зле.
Пък и клиентите бяха свестни. Основно купчина нърдове67, които искаха да се сдобият с различни джаджи и изглежда гледаха на Манге като на някакъв свещен гуру.
Навсякъде другаде Мангелито беше объркан дребосък, но в тъмния малък магазин той очевидно беше Босът, Кръстникът на тиковете и, изглежда, се наслаждаваше изключително на ролята си.
Доста яко всъщност и трябваше да признае, че промени малко оценката си за Мангстъра. Човекът си беше спретнал nice setup и с бачкането, и със семейството.
Но самият той не беше от „девет до пет“ типаж. Не беше обикновен лузър68, който да се задоволи с някакъв лайнян МакДжоб. Имаше нужда от нещо друго, нещо, което нито едно място, на което беше бачкал, не бе успяло да му даде.
Предизвикателство, вълнение и малко fucking action!
„Трябваше да стана ченге“, засмя се той на себе си, докато пърпореше на запад с мотопеда на Козела и познатото чувство започваше да го гъделичка отвътре. Тази мисия можеше да се окаже наистина яка.
Правителственият самолет кацна в предвидения час и всичко вървеше по план. Имаха време за по едно бързо кафе с двама от постоянните охранители на министъра, които ги посрещнаха на летището. Разбраха се за маршрута и разпределението, преди да стане време да минат през портала и да тръгнат към хангара.
Министър-председателят, асистентката му и двама охранители бяха при самолета. Бързо качване в черното, бронирано БМВ и после потегляне към Сагершката къща69. Ребека и Крюсе първи във Волвото, после двама от постоянната охрана в подобна кола, след това автомобилът на министър-председателя и най-накрая Бенгтсон и Деян в техния Събърбан.
66
Летище Стокхолм-Брома, най-близкото до Стокхолм, намира се на около 9 километра от центъра на града. — Б.пр.
67
Nerd (англ,) — използва се за интелигентни, често интровертни хора със силно развит интерес към наука, компютри и научна фантастика, понякога до степен, която ги прави непопулярни сред останалите хора. Първоначално думата е имала отрицателна конотация, но постепенно започва да придобива неутрално значение. Между нърд и гийк съществува разлика, макар и не точно определена. — Б.пр.
68
Loser (англ.) — загубеняк, губещ. — Б.пр.
69
Официалната резиденция на министър-председателя на Швеция. — Б.пр.