Проломът

Тя проследи погледа му до ръката си. Шевът през трицепса й едва надничаше изпод ръкава. Раната бе наложена с нещо с цвета и гъстотата на катран, веществото сигурно проникваше и вътре. Подуването около раната бе почти изчезнало.

— Ще видиш много странни неща тук — каза тя. И добави по-тихо: — Видях по картата на какво разстояние си ме носил. Благодаря.

Не знаеше какво да й отговори. Кимна и си помисли какво ли друго вече е видяла. Криминалното му досие. Всяка подробност за направеното от него. Повече от достатъчно, за да сведе до нула всичките му заслуги пред нея.

— Съжалявам за начина, по който са се държали с теб в самолета — каза тя. — Доста сме методични.

Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея, отговори и каза на обаждащия се да й звънне след малко. В гласа й се долавяше същото напрежение, което бе усетил в самолета.

Пейдж го изгледа по начин, който слагаше край на любезните разговори и в същото време му се извиняваше за това.

— Ще се съгласиш ли да бъдеш разпитан под въздействието на наркотик? Това може да помогне да разкрием повече от онова, което ти е казал Шепот.

Травис имаше чувството, че тя не очаква това да проработи, но все пак е решила да не изпуска онова, до което може да се добере. Освен това бе сигурен, че разпитът ще се състои независимо дали е съгласен, или не. Все пак беше мило от нейна страна да се преструва, че пита.

На стената имаше нещо, което бе в крещящо противоречие с професионалния вид на офиса. Приличаше на плакат на рок група. Снимка в близък план на стоманена повърхност, върху която грубо бяха изрязани думите СИЛОВ ТЕНЗОР. Нищо друго. Без дати на турнета, без адреси на уебсайтове.

Пейдж чакаше отговора му. Може би това нямаше да продължи дълго.

— Правете, каквото трябва — каза той.

— Благодаря. — Тя посочи вратата от лявата му страна. — Там има баня, ако искаш да се измиеш. Ще се върна след няколко минути и ще започнем.

Травис тръгна към затворената врата на банята, а тя се насочи към изхода.

— Мислех си, че вече отново съм влязъл в крачка с хевиметъл групите — каза той. — Май съм пропуснал една.

Стъпките й спряха на самия праг.

— Какво?

Той се обърна към нея. Тя го гледаше неразбиращо.

— Силов тензор — каза той и кимна към плаката. — Никога не съм чувал за тях.

Тя не помръдна. Все така се взираше в него от прага. Нямаше представа за какво й говори. Може би опиатите все още й влияеха, макар че нищо друго в поведението й не намекваше за това.

Накрая тя реагира.

Очите й се присвиха и тя направи крачка към него. Погледът й се отмести от очите му към плаката и обратно.

— Значи можеш да прочетеш това?

Травис понечи да я попита дали е добре, но думите му замряха на устните му. Отново погледна плаката, който изведнъж му заприлича по-скоро на снимка на криминалисти, отколкото на реклама. Вгледа се в текста. Наистина се вгледа, вместо просто да го прочете.