Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Хората вътре приличаха на неприятелите, които бяха измъчвали Пейдж. Един от тях, надянал дебели ръкавици, стигащи до лактите, скочи и изтича до надупчената от куршуми машина. Лицето му за миг се окъпа в сиянието на Шепот. Пресегна се, взе сферата и въпреки защитните мерки се олюля, лицето му се отпусна и устата му се разтегли в детинска усмивка. Зад него други двама измъкнаха тежка стоманена кутия. Стигнаха до мъжа с Шепот и трябваше да му крещят и да го блъскат, за да привлекат вниманието му. Накрая той като че ли ги забеляза, кимна, отвори контейнера и постави сферата вътре.
Товарът бе на сигурно място и двадесет секунди по-късно ревът на турбините отново премина в писък и хеликоптерът се издигна над долината.
Втора част
Театерщрасе номер седем
17.
Хората на Тангента, които пристигнаха със следващия „Блек Хоук“, имаха по-стриктни заповеди от първата група. Вързаха Травис, сложиха му качулка и го качиха на борда и през следващите два часа той не чу нищо освен воя на двигателите.
Помисли си за Шепот. Еуфоричното, почти еротично усещане от допира му все още му се струваше като лична загуба.
Но колкото и странно и силно да бе изживяването, той го забравяше. При това бързо. Дори сега, толкова малко време след случката, спомените му за цялото събитие бяха избледнели до нещо като смътно запомнен сън. Можеше да си спомни как започна — как взе предмета, как гласът на Емили Прайс го насочваше да стреля по невидимия убиец. Спомняше си и как приключи — как го изпусна в хеликоптера, когато си удари китката в пейката, и изведнъж осъзна, че е бил контролиран. Какво беше направил по сателитния телефон и какъв бе резултатът от това на хиляди километри оттук?
Но сега всичко между тези два момента беше в мъгла. Сякаш се беше надрусал и не можеше да си спомни друго освен избледняващи картини. Ужасяващата способност на нещото. Невъзможната му осведоменост за всичко — буквално за всичко. И му беше казало някакъв адрес поради причини, които сега му убягваха. Нещо, което звучеше на немски; не можеше да се сети за повече от това. Времето в хеликоптера се точеше и Травис откри, че дори тези откъслечни спомени се отдалечават все повече и повече.
Машината кацна. Нямаше представа къде. Екипът го изведе навън и той чу как се съживяват тежките турбини на голям самолет. Някой го поведе по метални стълби, след което се озова вътре в самолета, с все още покрита глава.
В салона имаше доста хора — доколкото можеше да прецени по гласовете, между десет и петнайсет. Някой го отведе до седалка в задната част. Отвън ревът на двигателите премина във вой и самолетът започна да рулира.
Долови напрежение в гласовете около себе си. А също и страх. Непрекъснато имаше обаждания, разговорите се водеха на различни езици. Успя да схване, че хората от другата страна на линията са правителствени лица в страни по целия свят. За момент се запита дали планът на Шепот е бил изпълнен и ракетите срещу Китай са били изстреляни. Човекът до него го увери, че това не е станало — Травис беше изкрещял предупреждението си в края на обаждането и това се бе оказало повече от достатъчно.
Но въпреки това ставаше нещо. Нещо, засягащо целия свят. Нещо, което изкарваше акъла на тези хора.
Момент по-късно самолетът излезе на пистата и спря за няколко секунди, та двигателите му да достигнат пълна мощност.
Разпитването на Травис започна веднага след като се озоваха във въздуха.
Пет пъти, пред петима различни хора, той разказа за случилото се, като започваше от откриването на разбития „Боинг 747“, Хвърчилото. Целта на повторенията бе очевидна — да проверят дали разказът му няма да се оплете около някоя лъжа. Не се оплете. Единственото, което им спести, бе онова, което бе изгубил — вече почти непробиваемата амнезия, витаеща около минутите, които бе прекарал с Шепот.
Разказа им за невидимия нападател, който сега бе мъртъв върху огънатия клон в долината. Реакцията на разпитващите бе повече от радостна. Обадиха се на наземни екипи да претърсят долината и ги насочиха към трупа. Травис си помисли за страха на първия екип през последните минути от живота им и се запита откога ли Тангента има вземане-даване точно с тази заплаха.