Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— След малко ще си поговоря и с теб, Персей Джаксън, — обеща дясното лице. — Но сега е ред на Анабет. — То се изкикоти доволно. — Толкова е забавно!
— Млъкни! — заповяда лявото лице. — Това е сериозна работа. Един лош избор може да провали целия ти живот. Да доведе до смъртта ти и до смъртта на приятелите ти. Така че, решавай, Анабет! Избирай!
Настръхнах, спомних си думите от пророчеството „със сетния дъх на Атина кръвта…“.
— Недей! — извиках аз.
— Страхувам се, че няма друг избор — отвърна весело дясното лице.
Анабет облиза устни.
— Избирам… избирам…
Но преди да успее да посочи коя врата избира, изведнъж грейна ярка светлина.
Янус закри очите си с ръце. Когато светлината изчезна, видях до фонтана една жена.
Беше красива и елегантна, с дълга коса с цвят на шоколад, сплетена на плитки със златни панделки. Бялата й рокля беше на вид най-обикновена, но когато жената пристъпеше, в тъканта потрепваха различни цветове — като в капка бензин във вода.
— Янус — поде тя, — пак ли вършиш пакости?
— Нищо подобно, господарке! — уплашено отрече дясното лице.
— Да! — заяви лявото.
— Млъкни! — сопна се дясното.
— Моля? — вдигна вежди жената.
— Не говорех на вас, господарке! Говорех на себе си!
— Ясно — кимна тя. — Много добре знаеш, че си подранил. Още не й е дошло времето да избира. Но затова пък сега аз ще ти дам възможност за избор: или ще оставиш тези герои на мен, или ще те превърна във врата и после ще я разруша.
— Каква врата по-точно? — попита лявото лице.
— Млъкни! — извика дясното.
— Френските ми харесват — продължи замислено лявото. — От тях влиза светлина.
— Престани! — жално изпищя дясното. — Не говоря на нас, господарке! Тръгвам си, разбира се. Просто малко се забавлявах. Вършех си работата. Предлагах възможности за избор.
— Предизвикваше колебания — поправи го жената. — Изчезвай!
— Развали ни купона — измърмори недоволно лявото лице, след това Янус вдигна сребърния ключ, завъртя го във въздуха, все едно отключваше невидима врата, и изчезна.
Непознатата се обърна към нас и сърцето ми се спусна в петите. В очите й пламтеше сдържана мощ. „Или ще оставиш тези герои на мен…“ Това определено не ми звучеше добре. За миг ми се прииска да бяхме рискували с Янус и да бяхме направили своя избор. Но след това жената се усмихна.
— Сигурно сте гладни — рече тя. — Да седнем и да поговорим.
Вдигна ръка и старият римски фонтан се съживи. Във въздуха заискряха струи чиста вода. Появи се мраморна маса, отрупана с чинии със сандвичи и кани с лимонада.
— Коя… коя сте вие? — попитах смаяно.
— Хера — усмихна се тя, — повелителката на небесата.
Бях виждал Хера веднъж на съвета на боговете, но не й бях обърнал внимание, тъй като тогава се вихреше спор дали да ни убият, или не.
Не помнех да е изглеждала толкова… обикновена. Разбира се, на Олимп боговете бяха високи по десет метра и затова и дума не можеше да става за нормален външен вид, но пък сега Хера приличаше на най-обикновена майка.
Поднесе ни сандвичи и ни напълни чашите с лимонада.
— Мили Гроувър — рече тя, — салфетката е за бърсане, а не за ядене.
— Добре, госпожо — отвърна той.
— Тайсън, толкова си отслабнал. Не искаш ли още един сандвич с фъстъчено масло?
Тайсън леко си оригна.
— Благодаря, любезна госпожо.
— Царице Хера — обади се Анабет, — не мога да повярвам… Какво правите в Лабиринта?
Хера се усмихна. Щракна с пръсти и разчорлената коса на Анабет изведнъж засия като след сто разресвания с гребен. Прахолякът и калта изчезнаха от лицето й.
— Дойдох да ви видя, естествено — отвърна богинята.
С Гроувър се спогледахме притеснено. Боговете рядко идваха просто ей така, от добро сърце. Винаги искаха нещо.
Но това не ми попречи да си хапна няколко сандвича с пуешко и чипс. Не си бях давал сметка колко бях гладен. Тайсън се тъпчеше със сандвичи с фъстъчено масло, а Гроувър се наливаше с лимонада и хрупаше чашите от морска пяна, все едно бяха фунийки за сладолед.
— Не знаех… — поде Анабет. — Не знаех, че харесвате героите.
Хера се усмихна добродушно.
— Заради онова недоразумение с Херкулес ли? Направо не е за вярване как едно дребно недоразумение може да ти остави толкова лошо име.