Тъмен пламък
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-855-9
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмен пламък». Краткое содержание книги:
Преди да е станало прекалено късно, тя се обръща за помощ към Джуд и рискува всичко, което познава и обича, за да спаси себе си и бъдещето си с Деймън.
Прикована съм към земята, все едно съм пуснала корени тук. Не съм в състояние да избягам. Надвива ме ужасната нужда да го намеря… да го видя… да бъда с него. Грозното непознато чудовище ме завладява напълно, сякаш вълшебната вечер, от която се връщам, никога не се е случвала. Сякаш изобщо не съм намирала покой.
Сега звярът е пробуден и настоява да го нахраня. И независимо от всичките ми усилия да се измъкна оттук, преди да е станало прекалено късно — вече е прекалено късно. Той ме е намерил и идва при мен.
— Хм, не е ли чудесно, че си тук?
Роман се е облегнал на рамката на вратата в цялото си великолепие: стройно тяло, лъскава златиста коса, блестящи бели зъби. Очите му хвърлят палави искри и са приковани в мен.
— Изглеждаш някак… болнава. Наред ли е всичко?
По принцип фалшивият му британски акцент, от който гласът му звучи прекалено високо и пискливо, ме дразни до лудост. Сега обаче ми действа толкова изкусително, че едва успявам да се удържа на мястото си. Същевременно битката, която бушува в мен, не е спряла нито за миг: аз — срещу странния непознат пулс, опитващ се да ме превземе напълно.
Той се разсмива с отметната назад глава. Татуировката на Уроборос — може би нарочно — ясно личи на врата му. Змията се навива и развива, потрепва и проблясва, черните й като мъниста очи търсят моите, а езикът й се плъзга напред-назад между отровните зъби и ме подканва да се приближа.
И независимо от всичко, което знам за доброто и злото, за правилното и грешното, за добрите и злите безсмъртни, пристъпвам напред. Правя една съвсем малка крачка към поражението си, последвана веднага от втора. После още една. Погледът ми е прикован в Роман — във великолепния, прекрасен Роман. Той е всичко, което виждам. Само от него имам нужда. Вече почти не осъзнавам съществуването на онази дребна искрица, която все още слабо проблясва някъде дълбоко в мен, бори се, крещи и настоява да я чуя. Но няма шансове срещу него и съвсем скоро замлъква, потушена от целенасочения стремеж на чуждия пулс, който сега ме владее и който иска само едно.
Името му изгаря устните ми. Застанала съм точно пред него. Толкова съм близо, че различавам отделните лилави петънца в очите му и усещам ледения полъх, който се излъчва от кожата му. Същото това усещане, което преди смятах за отвратително и гнусно. Но вече не. Сега е песен на сирена изкусителка, която ме призовава да побързам към дома.
— Сигурен бях, че рано или късно ще се осъзнаеш — ухилва се той.
Погледът му ме обхожда бавно и мързеливо, а пръстите му се заравят в разбърканата ми коса.
— Добре дошла на тъмната страна, Евър. Смятам, че тук ще си напълно щастлива. — Той избухва в смях, който ме обгръща в сладостната си мразовита прегръдка. — Въобще не се учудвам, че си зарязала този дърт перверзник Деймън. Знаех си, че в крайна сметка ще се умориш от него. Цялото това чакане, угризенията, тревогата, ужасяващото изследване на дълбините на душата, да не споменаваме за безсмислената филантропия.
Той започва да клати глава и изкривява лице, сякаш дори самата мисъл за това му причинява болка.
— Не знам как го изтърпя толкова дълго. А и защо, ако мога да попитам? Защото, скъпа, колкото и да ми е неприятно да ти разбивам илюзиите, в бъдещето при него няма да получиш награда за доблест, защото бъдещето ти е ето тук. Удря с пета в земята. — Безсмислена загуба на време, нищо повече! Няма смисъл да отлагаш получаването на възнаграждението си. Непосредствената награда носи най-голямо удовлетворение. Има толкова удоволствия, които човек може да получи, Евър. При това толкова силни и въздействащи, че ще трябва много път да изминеш, преди да започнеш да ги изпитваш. За твой късмет обаче аз съм склонен да прощавам. И с удоволствие ще изиграя ролята на твой екскурзовод в тази непозната страна. И така, скъпа, решавай: у нас или у вас?
Пръстите му се плъзват по бузата ми, слизат по рамото и продължават до деколтето на роклята ми. Усещането е освежаващо като леден вятър насред най-разтапящата лятна жега. Не мога да не се подчиня на повика на желанието, затова се привеждам напред и затварям очи. Потапям се в това завладяващо чувство, нетърпелива да се гмурна по-надълбоко, да навляза по-навътре в неизследваните му дебри, готова да го последвам, дори да ме отведе накрай света.