Мис Порочна

Хана отпи от кафето си. Тя беше изумена от думите на Кейт, но в същото време изпитваше и облекчение. Перфектната Кейт беше сгазила лука. И Хана в никакъв случай не би могла да си помисли дори, че ще види някога Кейт да плаче.

— На никого няма да кажа — рече тя. — Всички си имаме своите проблеми.

Кейт подсмръкна силно.

— Така е. А какъв е твоят проблем?

Хана остави на масата чашата с кафе, размишлявайки. Ако не друго, поне щеше да разбере дали Али е издала на Кейт тайната й.

— Хубаво. Но ти сигурно вече го знаеш. За пръв път се случи, когато двете с Алисън дойдохме в Анаполис.

Тя погледна към Кейт, опитвайки се да открие признаци, че тя знае за какво говори. Кейт бодна с вилицата си парче банан и очите й смутено зашариха из стаята.

— Още ли го правиш? — попита тихо тя. Хана усети как я заливат едновременно вълнение и разочарование — значи Али наистина бе изтичала на верандата и беше издрънкала всичко.

— Вече не — промърмори Хана.

За миг запазиха мълчание. Хана зяпаше навън през прозореца към една голяма пряспа в задния двор на съседите им. Въпреки че беше още рано сутринта, щурите шестгодишни близнаци бяха излезли на снега и замеряха катериците със снежни топки. Изведнъж Кейт вдигна глава и я погледна лукаво.

— Все се каня да те питам. Какво има между теб и Наоми и Райли?

Хана оголи зъби.

— Защо ме питаш? Не са ли те новите ти най-добри приятелки?

Кейт прибра замислено кичур коса зад ухото си.

— Да ти кажа, мисля, че те искат да станете приятелки. Може би трябва да им дадеш шанс.

Хана изсумтя.

— Съжалявам, не разговарям с момичета, които ме обиждат право в очите.

Кейт се наведе напред и се облегна на лактите си.

— Сигурно са го казали, защото ти завиждат. Ако се държиш мило с тях, аз съм сигурна, че ще ти бъде отвърнато със същото. Помисли си — ако се съберем с тях, никой няма да може да ни спре.

Хана повдигна въпросително вежди.

— Ние?

— Признай си, Хана. — Очите на Кейт шареха напред-назад. — Двете с теб можем да владеем групичката им.

Хана примигна. Тя погледна към висящия над масата рафт, върху който бяха наредени хромирани чинии и тигани, които майката на Хана беше купила преди няколко години от „Уилямс-Сонома“. Когато замина за Сингапур, госпожа Мерин остави голяма част от личните си вещи в къщата и Изабел не се поколеба да ги обяви за свои.

Кейт определено беше права. Наоми и Райли се чувстваха несигурни до мозъка на костите си — още от момента, в който Алисън Дилорентис ги заряза без очевидна причина в шести клас и вместо тях реши да се сприятели с Хана, Спенсър, Ариа и Емили. Със сигурност щеше да е хубаво пак да си има групичка — особено такава, която ще може да командва.