Мис Порочна

Хана се намръщи.

— Добре — промърмори тя под нос. Минутки след като Изабел беше довлякла големия си куфар в къщата и беше заменила направените по поръчка щори с лилави плюшени пердета, тя определи сума ти правила: никакъв интернет след девет вечерта. Никакви разговори по телефона, докато не се свърши домакинската работа. Абсолютно никакви момчета в къщата, когато Изабел и бащата на Хана не са си у дома. Общо взето Хана живееше в полицейска държава.

— Принуждават ме да затворя телефона — каза Хана на Лукас достатъчно силно, за да може Изабел да я чуе.

— Няма проблеми — отвърна Лукас. — И без това трябва да вървя. Клубът по фотография провежда среща тази сутрин.

Той й изпрати въздушна целувка и затвори. Хана размърда пръстите на краката си, усещайки как всички тревоги и раздразнения постепенно изчезват. Лукас беше далеч по-добро гадже от Шон Ейкърд и почти успяваше да компенсира факта, че Хана няма най-добра приятелка. Той разбираше колко тежко приема тя всичко, което Мона й беше причинила и винаги се смееше на нейните истории за злата Кейт. Освен това с новата си прическа и чанта „Джак Спейд“, която беше заменила старата му раница, Лукас изглеждаше далеч не толкова смотан, както в началото, когато станаха приятели.

Щом се увери, че Изабел се е оттеглила по коридора към спалнята, която делеше с бащата на Хана — с две легла, пфу! — Хана се измъкна от леглото и го наметна как да е с покривката, за да има вид на оправено. След това седна пред тоалетната масичка и пусна телевизора. От тонколоните се разнесе мелодията на сутрешния новинарски блок. „РОУЗУУД РЕАГИРА НА ВРЕМЕННОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТОМАС“ проблесна с печатни черни букви в дъното на екрана. Хана замръзна. Колкото и да не й се искаше да гледа репортажа, просто не можеше да откъсне очи от екрана.

Дребничката червенокоса репортерка се намираше в пътническия салон на местната гара и разпитваше пътуващите за това какво мислят за процеса.

— Жалка работа — каза слаба, доста възрастна жена, облечена е кашмирено палто е висока яка. — След онова, което е причинил на бедното момиче, този младеж не е трябвало да излиза навън дори за минутка.

Камерата се премести към тъмнокосо момиче на около двайсет. Хана веднага я позна. Някога тя беше звезда в отбора по хокей на трева в „Роузууд дей“, но се беше дипломирала, когато Хана беше в шести клас, една година преди Иън, Мелиса Хейстингс и брата на Али, Джейсън.

— Несъмнено е виновен — каза Александра, без да си прави труда да свали огромните си слънчеви очила „Валентино“. — Понякога през уикенда Алисън играеше с нас хокей на трева. След края на играта Иън често разговаряше с нея. Не я познавах много добре, но мисля, че той я караше да се чувства неудобно. Та тя беше толкова малка!