Мис Порочна

— Сигурен ли си, че искаш да се състезаваш с мен? — подразни тя Айзък, който държеше своята шейна. — Аз съм най-бързата в цял Роузууд.

— Кой го казва? — блеснаха очите на Айзък. — Досега не си се състезавала с мен.

Емили се хвана за дръжките на шейната.

— Първият, който стигне до онова голямо дърво долу, печели. Приготви се…

— Давай! — изпревари я Айзък, скочи в шейната и се плъзна надолу по хълма.

— Хей! — извика Емили, хвърли се по корем върху шейната си и спусна след него. Тя сви колене и вдигна ботушите си във въздуха, за да не се търкат по земята, и насочи шейната си към най-стръмната част от хълма. За съжаление Айзък насочваше шейната си в същата посока. Емили го застигна със страшна скорост и двамата се сблъскаха по средата на хълма, изтъркулвайки се в мекия сняг.

Шейната на Айзък продължи да се пързаля надолу по хълма без него, право към гората.

— Хей! — извика той, когато шейната му прелетя край дървото, което бяха определили за крайна точка. — Технически печеля!

— С измама — промърмори меко Емили. — Брат ми също обичаше да тръгва преди мен. Направо ме побъркваше.

— Това означава ли, че аз също те побърквам? — усмихна се дяволито Айзък.

Емили погледна надолу към червените си ръкавици.

— Не знам — отвърна тя с тих глас. — Може би.

И без това розовите й бузи се зачервиха още повече. Още щом спря колата си на паркинга до червената сграда на факултета по химия и зърна Айзък, изправен до пикапа си, хванал двете шейни, сърцето й започна лудо да бие. Облечен в зимните си дрехи и готов за игра в снега, Айзък изглеждаше дори още по-сладък, отколкото с дънките и рокаджийската си тениска. Морскосинята му вълнена шапка беше нахлупена ниско над веждите, сплескваше косата му над ушите и правеше очите му да изглеждат още по-сини. Ръкавиците му имаха избродирани еленчета на дланите. Той срамежливо си призна, че всяка година майка му му изплита по един нов чифт. Имаше нещо много сладко в това как беше преметнал два пъти шала си около врата, покривайки всеки сантиметър кожа — така изглеждаше уязвим и я изкушаваше да го гушне.

Емили искаше да си мисли, че чудните силни емоции, които бушуваха в гърдите й, са просто вълнение от сдобиването с нов приятел… или просто реакция в резултат на остра хипотермия, тъй като малкият термометър във волвото на майка й показваше, че навън е седем градуса под нулата. Но в действителност тя нямаше представа какво се случва с чувствата й.