Хайде всички да убием Констанс
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-281-430-6
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Хайде всички да убием Констанс». Краткое содержание книги:
В една бурна вечер през миналия век, неназован писател в град Венис, Калифорния, чува бясно блъскане по вратата на крайбрежното си бунгало и отваря, за да пусне в живота си Констанс Ратиган. Застаряващата, някога бляскава холивудска звезда Констанс бяга в ужас от нещо, което не смее дори да назове - и изчезва също така внезапно,както се е появила, оставяйки на разказвача две зловещи книги - указатели с имената на хора от Меката на киното, които вече са умрели или предстои да умрат, сред които и нейното собствено. Така започва една одисея, колкото мрачна, толкова и увлекателна, през която авторът се отправя заедно със сприхавия си приятел Кръмли и неговата стара таратайка да рови из пепелта на един отминал Холувид - гробище на призраци и тайни, в което зад всеки ъгъл дебнат мрачни светилища и разбити мечти... а нерядко и самата смърт.
— Първият — каза той. — Специалистът по антропометрия, създал отпечатъка на Констанс, от главата до пръстите на краката.
Във водевила бил известен като Мистър Метафор и играел всички роли, от „Стария антикварен магазин“ до последния хлапак на Феджин в „Оливър Туист“, докато публиката крещяла за милост. Бил по-зловещ от Марли и по-бледен от По.
Според критиците оркестрирал реквиеми, способни да напълнят дори Темза с печални приливи, в които той, подобно на Тоска, се хвърлял до безкрай.
Метафор-Куикли ми разказваше всички тези неща многословно и щастливо, докато аз седях срещу него в гостната, подредена като малка театрална сцена. По едно време ми предложи кутия с носни кърпички. Отказах с жест и той тъкмо се канеше да премине към Лучия от Доницети, когато не издържах.
— Стига — креснах. — Кажете ми за Констанс.
— О, нея едва я познавах, но затова пък познавах Кати Кели от 1926 година, моето първо творение на Пигмалион15.
— Пигмалион? — промълвих, усещайки как късчетата си идват по местата.
— Помните ли Моли Калахан, 1927 година?
— Бегло.
— Ами Поли Риордан, 1926 година?
— Почти.
— Кати беше Алиса в Страната на чудесата, а Моли — Моли от „Щуравата Моли“. Поли пък беше „Поли от цирка“, същата година. Кати, Моли, Поли — всички те бяха Констанс. Истински водовъртеж — вкарва те безименен, а те изхвърля прочут. Научих я да вика: „Аз съм Поли!“, а продуцентите в един глас отвръщаха: „Да, така е!“ Филмът беше заснет за шест дни. После я префасонирах и й подшушнах да скочи в гърлото на Лео, лъва от емблемата. „Аз съм хубавата Кати Кели!“ „Ти си, да!“ — ревна лъвското стадо. И ето ти втори филм, само за четири дни! После Кели изчезна, а на нейно място дойде Моли. И така потръгна — Моли, Поли, Доли, Сали, Гърти, Кони… докато Констанс лудуваше из моравите на студията!
— И никой не е отгатнал, че Констанс играе повече от една роля през годините?
— Единствено аз, Алберто Куикли, й помогнах да грабне славата, успеха и ласките! Неуловимото златно прасенце! Никой така и не разбра, че някои от неоновите имена по Холивуд Булевард всъщност са измислени или заимствани от Констанс. Нищо чудно да си е отпечатала крачетата пред театъра на Грауман с поне четири различни чифта обувки!
— А къде са сега Моли, Поли, Сали, Гърти и Кони?
— Дори тя самата не знае. Ето ви шест различни адреса, в дванайсет различни лета. Може да са се изгубили някъде в дълбоката трева. Годините са чудесно скривалище. Сам Бог ви крие. Але-хоп! Как е моето име?!
Той направи циганско колело през стаята. Чух как старите му кости изстенаха.
— Хопла! — лицето му се изкриви в болезнена гримаса.
— Мистър Метафор!
— Точно така! — той се строполи на пода.
Приведох се ужасен над него. Едното му око се отвори широко.
— Замалко да стане беля. Изправете ме… така. Аз уплаших Ратиган и тя избяга — не спираше да мели устата му. — Напълно уместно, нали? Все пак съм Феджин, Марли, Скрудж, Хамлет, Куикли. Човек като мен нямаше как да не прояви любопитство и да разбере в коя година е живяла тя и съществувала ли е въобще. Колкото по-стар ставах, толкова повече ме обземаше ревност заради спечелването и загубата на Констанс. Чаках твърде дълго през годините, точно както Хамлет е чакал твърде дълго, преди да погуби гнусния злодей, убил баща му! Офелия и Цезар в един глас зовяха към кръвопролитие. Споменът за Констанс бе всепомитащ, като стадо бизони. Затова когато чукнах деветдесетте, всичките ми вътрешни гласове виеха за мъст. И като проклет глупак взех, че й изпратих Книгата на Мъртвите. Не ще и дума, че Констанс е избягала от моята лудост. А сега повикайте линейка — добави Мистър Метафор. — Имам два счупени пищяла и херния на слабините. Успяхте ли да запишете всичко?
— По-късно.
— Не чакайте! Пишете! След един час аз вече ще бъда във Валхала, да досаждам на валкириите. Къде ми е леглото?
Аз го сложих да си легне.
— Дайте малко по-бавно — помолих. — Казвате, че вие сте пратили Книгата на Мъртвите на Констанс?
— Миналия месец имаше някаква полувехтошарска разпродажба на вещи на актьори, организирана от Лигата на дамите кинодейци. Купих си няколко снимки на Феърбанкс, нотни листове на Кросби и по едно време, не щеш ли, гледам стария телефонен тефтер на Ратиган, пълен с имената на всичките й сдъвкани и изплюти любовници. Бога ми, рекох си, аз ще бъда змията в райската градина. Взех го почти без пари, прочетох го от кора до кора, изпих отровата. Какво пречеше да докарам на малката палавница някой и друг кошмар? Открих я, подхвърлих й Книгата на Мъртвите и избягах. Дали съм успял да й изкарам ангелите?
15
Скулптор от гръцката митология, който се влюбил в създадената от него статуя. — Б.пр.