Хайде всички да убием Констанс

— Дж. Уелингтън Брадфорд? — прочистих гърло аз. — Господин Брадфорд?

— Кой се интересува? — съществото се поколеба за миг. — О, влизайте, за бога, влизайте. А онзи другият кой е?

— Аз съм Всевиждащото око на момчето. — Хенри зашари с ръка във въздуха. — Това тук стол ли е? Мисля да поседна. Ама и при вас доста понамирисва, да знаете. Нищо лично.

Кимоното изшумоля, разпръсвайки рояк от конфети, и ни покани с широк жест на ръкава.

— Надявам се да не идвате по работа. Настанявайте се, докато мама налее по едно джинче. Голямо или малко?

Преди да успея да си отворя устата, домакинът извади кристално синя бутилка бомбайски джин и ми напълни солидна чаша. Аз отпих.

— Браво на момчето — рече Брадфорд. — Само пет минутки ли ще останете, или за цяла нощ? Предполагам, във връзка с Ратиган?

— Ратиган! — извиках аз. — Откъде знаете?

— Беше тук, ама си тръгна. Такава си е тя, на всеки няколко години се запилява нанякъде. Това е нейният начин да се раздели с нов съпруг, стар любовник, с Господ-Бог или с астролога си. ¿Quién sabe?12

Аз кимнах, потресен.

— Още преди години дойде при мен, да ме пита как съм успяла да се справя. С всички тези хора, де. Констанс, отвърнах й, колко котешки живота си имала досега? Хиляда? Затова не питай мен под кои легла съм се крила и през кои комини съм се измъквала.

— Но…

— Няма „но“. Майката земя знае всичко. Констанс е измислила Фройд и е турила вътре по малко от Дарвин и Юнг, колкото за цвят. Знаете ли, че е спала с всичките шестима шефове на студия? Веднъж се бяха хванали на бас в ресторант „Браун Дарби“, с Хари Кон. „Ще оправя Джак Уорнър и братята му така, че ще им клепнат ушите“, казва тя. „Всичките в една година?“, вика Кон. „Година, друг път“, отвръща Констанс. „За една седмица, като в неделя ще почивам!“ „Залагам стотачка, че не можеш“, разпали се Кон. „Направи я хилядарка и си стискаме ръцете.“ „А ти какво залагаш?“ пита Кон, червен като рак. „Себе си“, отвръща тя. „Разбрахме се!“ — удря по масата той. А тя си събува гащичките и ги хвърля в скута му за залог: „Ето, дръж това!“ — и излиза.

Останал без дъх, Дж. У Брадфорд продължи екзалтирано:

— Знаете ли, че някога съм била Джуди Гарланд. А после Джоан Крофорд и Бети Дейвис. Била съм и Талула Банкхед в „Спасителна лодка“. Истински пожар, прелъстителка, птица на нощта. Искате да ви помогна да откриете Ратиган? Мога да ви изброя мъжете, които захвърляше като носни кърпички. Аз самата понякога се възползвах от тях. Искате да кажете нещо ли?

— Вие изобщо имате ли истинско „аз“? — попитах.

— Божичко, надявам се, че не. Колко ужасно би било да се окажа в леглото само със себе си и с никой друг! Ратиган. Пробвали ли сте плажната й къща? Арти Шоу беше там след Карузо. Тя го оправи още тринайсетгодишна. Изстреля го чак до върха на „Ла Скала“. А когато приключи с Лоурънс Тибет13, той вместо баритон пропя сопрано. Направи такова дишане уста в уста на Талберг14, че от дома й го откараха направо в гробището „Форест Лоун“. Добре ли сте?