Малките детективи и гълтачът на мечове
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Иванова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Малките детективи и гълтачът на мечове». Краткое содержание книги:
Той пет пари не даваше за Алфредовите семейни преживелици, но тайно се надяваше, че ще е по-благоприятно за Токер, ако е в добри отношения с този злодей.
— Тя също беше търговец на коне — отвърна Алфредо. — Тя мамеше малките търговци на коне, мамеше ги чисто и просто феноменално. Нямаше кранта, все едно колко стара и похабена беше, на която тя да не може да налее с фуния малко арсеник, и тогава крантата ставаше толкова бодра и шавръклива, но само докато бъде продадена. Знам случая с една, която се казваше Леоноре…
Размус се извърна. Вече огладняваше.
— Трябва да се прибираме да ядем — каза Размус.
Алфредо направи обидена физиономия.
— Не искате ли да чуете за Леоноре? Тя беше стара кранта, която едва се държеше на крака, но мама й изля с фуния четири кутии илачи и я продаде на един селянин на пазара в Кивик.
— Тъй значи — каза Понтус.
— О, да, ти какво си мислиш! И Леоноре, тя препускаше — беше истинска радост, когато селянинът си тръгна с нея вечерта.
— Ние трябва наистина да тръгваме — каза Размус.
Алфредо не обръщаше внимание на протестите и повишаваше глас.
— Но на другия ден крантата лежеше в обора на селянина и не можеше да помръдне.
— Селянинът не се ли е ядосал? — попита Понтус.
Алфредо повдигна рамене.
— Какво й пукаше на маминка, че някакъв селянин се е ядосал? Тя го срещна няколко дни след това и го попита любезно и приятелски: „Е, как е крантата? Как е малката Леоноре?“ — „О, благодаря — отвърнал селянинът, — сега вече всеки ден може да стои по няколко часа на краката си“.
Тъй като никой друг не се смееше, направи го Алфредо, смееше се дълго и гръмко, толкова дълго, докато вратата зад него се отвори.
— А, ето ги и полицейските комисари — рече той. — Намерихте ли нещо?
— Беше само формална проверка, чухте вече — отговори полицейският началник, преизпълнен с достойнство.
Алфредо чешеше с две ръце косматите си гърди и дяволито примигваше срещу полицейския началник.
— Да, да, аз също често правя тук-таме чисто формални огледи и нищо не намирам. Какво всъщност търсите? Чух, че се споменаваше нещо за голямо количество сребро, което било откраднато?
Полицейският началник кимна.
— Това скоро ще се потвърди.
Размус беше сащисан от нечуваното нахалство на Алфредо. Седеше си тоя нехранимайко и си правеше майтапи на гърба на баща му и на полицейския началник. Около него сияеше от церемониална учтивост, очите му просто искряха безсрамно и се хилеше така, че чак зъбите му изглеждаха мазни.
— Да, срещат се много нечестни хора — философски обобщи той. После откърши клонче люляк и го помириса с благочестиво лице. — Ах, тези прекрасни цветове… Е, но вие все пак сте взели отпечатъци от пръсти, за да имате поне нещо, на което да можете да се опрете?
Размус изтръпна. О, небеса, ами ако започнат да вземат отпечатъци от пръсти в къщата на Фон Ренкен!
— Отпечатъци от пръсти ли? Та тук не е действал някакъв начинаещ, а опитен и хитър професионален крадец — каза баща му.
Алфредо закичи люляковото клонче зад ухото си и дяволито се засмя.
— Ха, ха, прекалихте с ласкателствата към мен… Не мога да не си призная.
— Хайде, Патрик, да вървим — каза полицейският началник. — Имаме по-важни неща за вършене.
— Разбирам, разбирам — разхълца се Алфредо. — Успех при формалните огледи и проверки. — Той остана седнал още дълго време, като не откъсваше поглед от тях, а после намигна на момчетата, една хитра лисица, както пише в книгите. — Ако гледаш свине и никога не оставяш отпечатъци, ще стигнеш далеч, това казваше винаги маминка. Скъпи млади приятели, не забравяйте никога тези мои мъдри слова!
Той стана и се уви още по-плътно в халата си.
— Ела, Берта — провикна се после към караваната, — време е отново да изгълтам няколко меча. Но знаете ли какво, малки хъшлаци — продължи той, — скоро ще се върна и няма да глътна нито един меч повече, няма да глътна дори и един кухненски нож повече. Ех, че хубаво ще бъде.
Берта се появи. Беше облечена в червената си копринена рокля. Хвърли на момчетата поглед, изпълнен с ненавист, но нищо не каза, просто се промъкна пред Алфредо. Той искаше да я последва, но Размус го дръпна настоятелно за колана на халата.
— Скъпи Алфредо, не може ли сега веднага да си получа обратно Токер, ако се закълна в честта си, че няма да ви предадем?
Алфредо изтегли колана си.