Малките детективи и гълтачът на мечове
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Иванова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Малките детективи и гълтачът на мечове». Краткое содержание книги:
Понтус стоеше обезкуражен. Това наистина си беше една безславна спасителна акция. Той кимна горчиво.
— Имаш право. С вързани ръце сме. Само, както казва Алфредо, да си държим ченетата затворени.
Седма глава
Той не искаше да се събужда. Той в никакъв случай не искаше да се събужда. Но баща му го хвана за краката, вдигна го и го разтърси. В тая поза бе невъзможно да продължиш спокойно съня си. Освен това мама стоеше до него и го гъделичкаше по единия крак, а това усложняваше още повече нещата. Мъчително отлепяше очите си и наблюдаваше със съпротива обърнатия наопаки свят наоколо си.
— Трябва да се събудиш, Размус — каза усмихнато мама. — Не искаш ли днес да ходиш на училище?
Татко го остави на земята.
— Децата въпреки всичко имат чудесен сън — отбеляза той. — Този дангалак е заспал снощи в осем и е почти невъзможно да го накараш да се събуди.
„Не, защото не искам да се събуждам — мислеше Размус. — Не искам да се събуждам и да трябва да мисля за Токер.“
— И с Токер не си излизал още — отбеляза мама. — Къде всъщност е Токер?
— Не знам — промърмори Размус.
— Навярно е оттатък при Прик — допусна татко. — Прик — провикна се той, — при теб ли е Токер?
От стаята на Прик долетя едно едва чуто „не“.
— Хайманата му с хаймана, пак е изскочил през прозореца — каза мама. — Размус, мисля, че здравата трябва да го скастриш, когато се прибере.
Да го скастри ли каза тя? О, само да знаеше! В случай, че Токер се върне жив у дома, той ще му иска извинение за всяка по-остра дума, която му е казал и ще му купува кълцано месо с всичките си джобни пари, и никога, ама никога няма да го оставя сам дори за една-единствена минута, и ако се наложи, по тая причина ще прекъсне дори училище.
Но не можеше веднага да прекъсне училище. Днес трябваше да отиде, макар че нямаше представа как ще прекара там целия ден и ще мисли за Токер, без да му побелеят косите.
Прик вече беше закусила, когато той влезе в кухнята, но още седеше на масата и гледаше втренчено пред себе си. Как бе възможно тя да страда толкова дълбоко и мъчително по Йоахим! За съжаление Размус не бе в състояние да сподели мъките й. Той си имаше достатъчно свои, които при това бяха безкрайно по-големи!
Но татко бе бодър както винаги. Препичаше си хляб и пееше с цяло гърло:
Ще ли моята каляска да се спре,
пълна с млади хубавици…
Размус му отправи поглед, изпълнен с упрек. Не бе съвсем подходящо да пее точно сега, когато Токер го нямаше. Но татко не разбираше от подобни неща. Той премести очи от Размус към Прик и от Прик към Размус.
— Какво всъщност става тук… все още ли продължава годишното събрание на съюза на нощните шапчици, или нещо не е наред?
И той тупна Размус по рамото.
— За Токер ли си угрижен? Не го вземай толкова навътре! Както винаги полицаите от Вестанвик са в пълна бойна готовност да открият Токер.
В тоя миг звънна телефонът в антрето. Мама отиде и вдигна слушалката.
— Патрик — извика тя, — полицейският началник иска да разговаря с теб.
Татко стана от масата.
— Какво ли се е случило толкова рано сутринта?
„Мога да се обзаложа, че знам какво“, помисли си Размус и се заслуша напрегнато.
— Слушам, господин началник — изтрещя татко. — Вече си буден и съм ти нужен!… Какво казваш?
Татко замълча за дълго и Размус с нетърпение очакваше развръзката.
— При Фон Ренкен? — извика татко и Прик веднага наостри очи и уши. — Това вече е прекалено! Да, да, долитам със скоростта на ракета!
И нахлу като ракета в кухнята.
— Някой е проникнал с взлом нощес у Фон Ренкен! Среброто е изчезнало… всичките му там джунджурии!
Той си изля глътка горещо кафе в гърлото и нададе страшен вой, защото наистина се беше изгорил.
— Гръм и мълния, що за кафе е това! — извика той. — Трябва веднага да тичам в участъка.
Нахлупи полицейската шапка на главата си, докато вървеше към вратата. Там рязко спря, извърна поглед, удари гръмко токове и отдаде чест.
— Бог да пази краля — навярно няма да се върна за обед!
После изчезна, и мама, на която не й се беше отдало да пророни и думица, за дълго остана до прозореца, втренчила нежен поглед подире му.
— Бог да пази краля — от Патрик Персон — рече тя и поклати глава.
После си сипа кафе и седна до Прик.