Малките детективи и гълтачът на мечове
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Иванова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Малките детективи и гълтачът на мечове». Краткое содержание книги:
— Алфредо, помислили ли сте за това, че трябва да дадете вода и храна на Токер?
— Ах, да, натъпкан е до гуша с бифтеци — увери го Алфредо. — А вода има в такова изобилие, че може да се удави, ако желае.
Размус вярваше от все сърце, че това може и да е истината, но не бе съвсем убеден.
— Сигурен ли си, че казваш истината? — попита той и умолително погледна Алфредо в очите.
Алфредо почти се докачи.
— Мислиш ли, че седя тук и лъжа. Винаги трябва да се придържаш към истината, Алфредчо — стремеше се да ми внуши маминка. Само пред полицаите трябва да лъжеш здравата и колкото ти душа иска…
Той спря по средата на изречението и се загледа парализиран от страх към отсрещната пътека.
— Дявол да го вземе, ето че се задават две парчета! — Цялата му дружелюбност се изпари; той докопа ръката на Размус в железния си юмрук и изсъска: — Хъшлако, накисна ли ни все пак?
Размус се дръпна.
— Изобщо не мисля за това! Какво, съмняваш ли се? Не ти ли минава през ума, че полицаите сами знаят откъде трябва да започнат, когато търсят крадци?
— О, да, винаги идват на панаира — ядно си призна Алфредо и хвърли дълъг, изпълнен с омраза поглед на двамата полицаи, които се приближаваха към неговата каравана.
Размус въобще не желаеше баща му и полицейският началник да го видят в компанията на Алфредо.
— Да изчезваме, Понтус — прошепна той.
Все още имаше достатъчно време да се изпарят. Трябваше да проверят няколко други каравани, преди да дойде ред на Алфредовата. Но Алфредо отново ги сграбчи за ръцете.
— Ще стоите тук! — рече заплашително. — Ще стоите тук, докато си тръгнат!
Долетя и Берта с бясна бързина. Беше уплашена до смърт, воднистите й сини очи примигваха ужасено срещу Алфредо.
— Полицаи — запелтечи тя, — чуваш ли ти, всесилния! Страх ме е!
Алфредо я избута обратно в караваната.
— Стой си вътре и си затваряй ченето! Полицията и кучетата трябва да се избягват, защото може да ухапят някого!
От своя страна той вече не изглеждаше уплашен. Сега той беше добродушният илюзионист, който никога не можеше да има нещо общо с полицаите, във всеки случаи с тези двамата, които в този миг се приближиха до него и го поздравиха с козируване.
— Извинете ни, но бихме желали да погледнем отблизо вашата каравана… една чисто формална проверка — каза полицейският началник.
Алфредо се засмя добродушно и гръмко.
— А, можете да формалничите колкото си искате. Но трябва да вземете предвид, че вътре Берта бди. Ядоса ли се, без съмнение веднага ще премине в атака… Навярно е останало и малко кафе?
— Благодаря, ние сме от полицията — присмехулно каза полицейският началник.
Алфредо кимна.
— Досещам се, досещам се, особено когато гледам хубавите ви униформи. Невъзможно е това да са двама обикновени глупаци, казвам си, това трябва да са двама полицаи.
Размус и Понтус стояха отдалечени на няколко крачки и се опитваха да изглеждат колкото се може по-незабележими. Размус забеляза, че на баща му не му стана особено приятно, задето го вижда тук. Той бързо го погледна и се надяваше, че няма да каже нищо. Но надеждите му останаха напразни.
— Какво правиш тук? — невъздържано попита баща му.
Преди Размус да успее да отговори, се включи Алфредо.
— О, две мили малки момчета, те с удоволствие искат да си побъбрят с един обикновен гълтач на мечове. Малкият Размуус, той е хубаво и умно детенце. Един ден ще порасне и ще стане полицай, точно като татко си, не бива да се съмняваме в това.
— Ела, Патрик — каза полицейският началник и двамата влязоха вътре.
Размус и Понтус останаха отвън заедно с Алфредо.
— Бедната малка Берта, ей сега те съвсем ще й изкарат акъла и ще я уплашат — констатира Алфредо. — Само се чудя как ще го направят, щом тя така и така няма никакъв?
Той се приведе и погали Размус по бузата.
— А ти, бедно момченце, ти не вземай толкова присърце това, което казах, че ще станеш полицай, когато пораснеш. Нямах намерение да те обиждам. Може да ти се случи нещо по-добро, като те виждам как мислиш. Момчетата не бива да стават като бащите си.
— Тц — потвърди Размус.
— Твоят баща, той гълтач на мечове ли беше? — попита Понтус.
Алфредо поклати глава.
— Не, те бяха търговци на коне, и тримата. И моята маминка, тя също не беше гълтач на мечове.
— Каква беше тогава? — попита Размус.