Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Изглеждаха приятелски настроени — каза му Бранд след една от почти дружелюбните размени на поздрави.
— Стрелата на усмихнат стрелец те убива също като тази на намръщения — отвърна Рълф, докато оставяше лъка до руля. — Някои от тези екипажи се връщат у дома с ценни товари на кораба си, но някои не са извадили същия късмет и ще се оглеждат за възможност по обратния път. Възможност като тази да пленят някой „тлъст“ кораб и да продадат в робство красавците на задните му гребла.
— На този ще намерят само един красавец на задно гребло. — Трън кимна към Бранд.
— И ти може да си красива, ако не се мръщиш толкова — каза Рълф и това я накара да се намръщи още повече, което явно му беше целта.
— Сигурно пасторските гълъби на носа държат разбойниците настрана — каза Бранд и прибра секирата до сандъка с вещите си.
— Хм — изсумтя Трън и също прибра бащиния си меч в ножницата. — По-вероятно извадените ни оръжия ги държат настрана.
— Така е — съгласи се Рълф. — Дори порядъчните мъже се самозабравят в такива диви места. Дългата ръка на Събора има край. А властта на стоманата се простира до всяко пристанище. Хубав меч е това, Трън.
— Беше на баща ми. — Тя се замисли за момент, после му го подаде.
— Ще да е бил голям воин.
— Беше заклет щит — отвърна Трън и се изпъчи гордо. — Заради него тръгнах да ставам воин.
Рълф огледа с одобрение дългото острие — бе видяло доста работа, но беше добре поддържано — ала когато погледът му стигна до топката на дръжката, нескопосано отлято парче желязо, свъси вежди — Не мисля, че това е първата му дръжка.
Трън се вторачи в дърветата по брега и стисна зъби:
— Имаше по-добра, но сега виси на врата на Гром-гил-Горм.
Рълф повдигна учудено вежди. Настъпи неловко мълчание.
— Ами ти, Бранд? И твоят баща ли беше воин?
Бранд се загледа в една газеща в плитчините на отсрещния бряг чапла.
— Можеше да удря — отвърна той.
Рълф изду бузи, очевидно темата беше изчерпана:
— Да гребем, тогава!
Трън се изплю през борда и намести пръсти на греблото.
— Проклето гребане. Кълна се, върнем ли се в Торлби, никога повече няма да пипна гребло.
— Навремето един мъдър мъж ми каза, че тънкостта в гребането е да мислиш само за следващото загребване, загребване по загребване. — Отец Ярви се оказа точно зад нея. Да си на задно гребло имаше много недостатъци, но сигурно най-големият бе, че никога не знаеш кой стои зад гърба ти.
— Ти лично си видял много гребане, а? — промърмори Трън, приведена напред над греблото, точно преди да го изтегли назад.
— Ей! — Рълф срита греблото ѝ и тя подскочи от изненада. — Моли се никога да не видиш толкова гребане, колкото той е видял!
— Остави я. — Отец Ярви се усмихна и разтърка китката на сакатата си ръка. — Не е лесно да си Трън Бату. И тепърва ще става все по-трудно.
„Божествена“ се стесняваше отпред и гората беше по-тъмна и гъста покрай бреговете. Дърветата ставаха все по-стари и високи, потапяха дебели корени в бавно течащата вода и провесваха чепати клони отгоре ѝ. Докато Скифър налагаше Трън с греблото, екипажът нави платното, свали мачтата и я положи в средата на палубата, легнала върху дървени подпори между сандъците. И като не можеше повече да се катери по нея, Кол извади нож и се зае да я дялка. Бранд очакваше да види детински драскотини, но когато погледна, с изненада откри преплетени един в друг животни, растения и воини, изящно издялани по дължината на дървото.
— Синът ти има дарба — каза на Сафрит, когато му донесе вода.
— Има, и не е само една — съгласи се тя, — но мозъкът му е колкото на нощна пеперуда. Не се задържа на нещо за повече от миг-два.
— Защо въобще я наричат „Божествена“? — Обади се Кол от кърмата, загледан нагоре по течението. Беше спрял с дялкането — потвърждение на току-що казаното от майка му — и премяташе ловко ножа около пръстите си. — Не виждам кой знае какво свято в нея.
— Аз съм чувал, че е защото Единствен бог я е благословил за вода над всички останали води — избоботи Досдувой.
— Елфите са знаели истинските имена на двете реки. — Скифър си беше направила нещо като легло между товара на палубата и се изтягаше лениво на него. — Ние ги наричаме „Божествена“ и „Непристъпна“, защото тромавите ни човешки езици не са способни да изрекат повече.
Споменаването на елфи попари доброто настроение сред мъжете и Досдувой смотолеви молитва към Единствен бог, а Бранд начерта светия знак на гърдите си.