Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Цял живот я бяха предупреждавали да стои настрана от елфическите руини. Това беше единственият въпрос, по който майка ѝ и баща ѝ бяха на едно мнение. Мъжете рискуваха ежедневно корабокрушение, като плаваха току до самия скалист бряг на Гетланд, само и само да са по-далеч от призрачния град Строком, където Съборът беше забранил да стъпва човешки крак. Там дебнеше болест, там се спотайваше Смърт, там имаше неща по-страшни и от Смърт — елфите бяха използвали магия, толкова могъща, че беше разкъсала бог и разрушила света.
А ето ги сега, четиридесет нищожни човечета в едно дървено корито — гребат през най-огромните руини, които беше виждала.
— Богове — прошепна отново Бранд като не спираше да се върти и гледа през рамо.
Отпред се издигаше мост, ако нещо толкова огромно можеше да се нарече така. Някога беше прехвърляло реката в една-единствена, замайваща с височината си арка от тънък каменен път между две великански колони, пред които и най-високата кула на Крепостта на Торлби беше като джудже. Но мостът се беше сринал преди векове и сега от металните му въжета висяха големи, колкото къщи, каменни блокове. Един се поклащаше бавно, с едва доловимо скърцане, докато гребяха под него.
Рълф стискаше до болка руля и зяпаше с отворена уста една наклонена кула. Когато минаваха покрай нея, приклекна неволно, сякаш очакваше да се срути и смаже мъничкия им кораб и нищожния екипаж на борда му.
— Ако някога ти потрябва място, да ти напомни колко си незначителен — промърмори той, — това е то.
— Цял град — прошепна Трън.
— Елфическият град Смолод. — Скифър се беше изтегнала на рулевата платформа и изучаваше съсредоточено нещо под ноктите си, все едно колосалните руини наоколо не заслужаваха никакво внимание. — Във времената преди Разкъсването на бог е бил дом на хиляди. На стотици хиляди. Окъпан в сияйната светлина на магията им, огласен от песента на машините им и забулен в дима на могъщите им пещи. — Тя въздъхна дълбоко. — Всичко това е изгубено. Минало. Но това чака всички ни. Велик или нищожество, Последната врата е единственото сигурно и неизбежно нещо на този свят.
От водата, на тънки ръждясали колове, стърчеше плосък и изкривен метален лист, на който бяха изрисувани напряко стрелки, чиято боя се лющеше. Изписаните около тях с дебели и неразбираеми елфически букви думи изглеждаха подозрително като предупреждение, но за какво, Трън нямаше представа.
Рълф хвърли една клечка през борда, проследи я с поглед да отплава по течението и явно остана доволен от скоростта им. Като никога, в момента нямаше нужда от окуражаващите му викове — разбирай ругатни — за да поддържа подобаващо темпо на гребане. Целият кораб сякаш шептеше молитви и заклинания против уроки, промълвени на дузина различни езици. Скифър, която иначе имаше мнение по всеки въпрос или за всеки бог, като никога мълчеше.
— Пестете си молитвите за после — каза тя. — Тук няма нищо опасно.
— Нищо опасно? — изписка задавено Досдувой и пусна греблото си, за да начертае светия знак на гърдите си и то се блъсна в човека отпред.
— Прекарала съм ужасно много време из елфическите руини. Обследването им е един от многото ми занаяти.
— Някои биха го нарекли ерес — каза отец Ярви и я погледна изпод вежди.
Скифър се усмихна:
— Ерес и напредък понякога изглеждат така еднакви. В Юга нямаме Събор, който да се меша в тия неща. Там богатите плащат щедро за добра елфическа реликва. Самата императрица Теофора притежава завидна колекция. Но руините в Юга са отдавна обрани до шушка. Тези около Разбито море обаче предлагат толкова много възможности. Недокоснати са, някои от тях, чак от Разкъсването на бог. Нещата, които можеш да откриеш там…
Погледът ѝ се насочи към сандъчето до мачтата и Трън си спомни черната кутия и светлината, струяща от нея. От забранените дълбини на място като това ли бе изровено нещото в кутията? Имаше ли в него магия, способна да разруши света? Мисълта я накара да потрепери.
Но Скифър се усмихна още повече.
— Ако си добре подготвен, в елфическите градове ще се натъкнеш на по-малко опасности, отколкото в тези на хората.
— Говори се, че си вещица. — Кол издуха стърготините от най-прясната си творба върху мачтата и вдигна глава.