Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Мисля, че на добрите хорица от Ройсток им стига толкова забавление. Висока си, силна си.
— По-силна от повечето мъже — стисна зъби Трън.
— По-силна от повечето момчета в тренировъчния квадрат, но… — Скифър махна небрежно към Бранд. — Какъв урок научи от него?
Трън се изплю на дъските, изтри малко потекла по брадичката ѝ слюнка и не отговори.
— Толкова ли ти допада вкусът на морската вода, че да си готова да опиташ отново? — Скифър отиде до Бранд и стисна раменете му. — Погледни му врата. Виж раменете му. Какъв е урокът?
— Той е по-силен. — Фрор се беше облегнал на лакти, провесил ръце през борда на „Южен вятър“, в едната парцал, а в другата дървено трупче за лъскане на палубата. Бранд се замисли дали това не беше първият път, когато го чуваше да говори.
— Именно! — викна Скифър. — Смея да твърдя, че „разговорливият“ ванстерландец разбира от битки. Как се сдоби с този белег, гълъбче?
— Една кошута падна върху мен, докато я доих — отвърна Фрор. — Тя после съжаляваше ужасно, но станалото-станало. — Бранд се зачуди дали не забеляза нещо като намигане от осакатеното му око.
— Геройски белег, няма що — изръмжа гневно Трън.
Фрор сви рамене:
— Все някой трябваше да донесе млякото.
— И сега някой трябва да ми държи наметалото. — Скифър свали рязко парцаливото си наметало и му го хвърли.
Беше слаба и жилава като фиданка, с тънка като на оса талия, около която беше препасала няколко колана, отрупани с всевъзможни ножове, куки, кесии и шила за отваряне на ключалки, сгънати листове хартия, къси метални пръти и някакви устройства, за чието предназначение Бранд не смееше да предполага дори.
— Никога ли не си виждал баба без наметало? — Тя посегна зад гърба си и извади отнякъде секира с дръжка от тъмно дърво и тънко, обло острие. Беше красиво оръжие, с изписани по ярката стомана и виещи се като змии низове от странни букви. Протегна другата си ръка напред, изпъна пръсти и прибра палец до дланта. — Това е мечът ми. Като излязло от песните геройско оръжие, а? Хайде, момче, хвърли ме във водата, ако можеш.
При тези думи тя започна да се движи. Представляваше смайваща гледка — залиташе като пияна, а ръцете и краката ѝ изглеждаха меки като тези на парцалена кукла. Размахваше секирата наляво, надясно, удряше дъските на кея и от тях хвърчаха трески. Бранд я гледаше над ръба на щита си и се опитваше да открие някаква последователност в движенията ѝ, но не успяваше да отгатне дори къде щеше да стъпи в следващия момент. Затова изчака поредния широк замах на секирата и нанесе предпазлив удар с меча си под нея.
Не можа да повярва на очите си колко бързи бяха движенията на Скифър. Дървеният му меч прелетя на косъм от нея и в следващия момент тя се стрелна напред, закачи щита му с острието на секирата си, отметна го настрани и го сръга с всичка сила с пръстите на свободната си ръка в ребрата. Той изпъшка и залитна заднешком.
— Мъртъв си — каза тя.
Секирата ѝ проблесна отгоре и Бранд вдигна рязко щит, за да я парира. Но удар така и не последва. Вместо това пръстите на Скифър го смушкаха в чатала и когато той сведе изкривено от болка лице, я видя да наднича с ехидна усмивка под долния ръб на щита му.
— Мъртъв си за втори път.
Бранд опита да я изтика назад с щита, но се оказа, че имаше повече шанс да изтика вятъра, отколкото нея. Незнайно как тя се беше шмугнала покрай него и пръстите ѝ го боднаха зад едното ухо и той усети цялата половина на тялото си да изтръпва.
— Мъртъв — повтори Скифър.
Докато се опитваше да се обърне към нея, тя го посече с длан през кръста:
— Мъртъв.
Бранд оголи зъби и замахна с всичка сила с дървения меч на нивото на шията ѝ, но когато се извъртя след меча, тя вече не беше там. Нещо подкоси глезена му и бойният му вик секна. Извъртането му се превърна в просто въртене на място, замаян, изгубил равновесие, почти на ръба на кея…
Изведнъж спря като закован, задавен от нещо около шията му.
— Ти си най-мъртвото момче в цял Ройсток.
Скифър беше поставила крак на глезена му и натискаше напред. Той висеше под ъгъл над водата от ръба на кея и единственото, което го държеше да не падне, беше острието на секирата, закачило яката му, и изпъналата се назад Скифър, която балансираше теглото му с тялото си. Тълпата от зяпачи беше притихнала, смаяна от представлението повече и от самия него.
— Ще надвиеш някой по-силен от теб със сила толкова, колкото аз мога да се меря с теб по младост — изсъска Скифър на Трън. — Трябва да удряш първа и да удряш бързо. Да си по-корава и по-умна от него. Не спирай да нападаш и се бий без чест, без съвест, без милост. Разбираш ли?