Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Одда изглежда не беше толкова набожен.
— Да им пикая на елфите! — той скочи от сандъка, смъкна панталони и изпрати една жълта струя през борда. Тук-там някой се разсмя, но онези зад него се развикаха, когато един по-остър порив на вятъра отнесе струята му и ги опръска.
И както често става, когато един започне, в следващия момент Рълф държеше кораба стабилно по течението в средата на реката, а по дължина на бордовете лъснаха косматите задници на половината екипаж. Трън прибра греблото си — както обикновено това означаваше просто да го стовари в скута на Бранд — и без да става, смъкна панталони, откривайки дълго, мускулесто бедро. Знаеше, че от гледане натам няма да излезе нищо добро, но Бранд просто не можа да се сдържи да не погледне скришом, когато тя се надигна и преметна задник през борда.
— Не мога да повярвам на очите си! — извика ѝ Одда, когато тя се смъкна отново на сандъка.
— Че пикая ли?
— Че клякаш, когато пикаеш. Бях готов да се обзаложа, че криеш пишка там долу в гащите. — Тук-там някой се изкиска.
— А аз си мислех същото за теб, Одда. — Трън придърпа нагоре панталони и закопча колана си. — Май и двамата сме сбъркали.
Целият кораб избухна в смях. Кол се залива в звънлив кикот, Рълф тупа по статуята на носа, но от всички най-много се смя Одда, килнал назад глава, оголил изпилените си като шипове зъби. Сафрит потупа Трън по рамото и тя се ухили до уши. Рълф беше прав, помисли си Бранд. Не беше никак грозна, когато се усмихваше.
Острият порив на вятъра, който опръска съседите по гребло на Одда, се оказа първият от много. Небето притъмня и Тя-която-изпява-вятъра им изпрати студена песен, която накъдри гладката повърхност на „Божествена“ и зашиба косата на Бранд през лицето му. От брега се вдигна огромно ято малки бели птички и се понесе като виещ се облак на фона на посивялото небе.
Скифър пъхна ръка под наметалото си и затършува из дузината окачени на врата ѝ руни, талисмани и свещени символи:
— Това е зла поличба.
— Май се задава буря — промърмори Рълф.
— Виждала съм градушка колкото детска глава да се изсипва от такова небе.
— Да изкараме ли кораба на брега? — попита отец Ярви.
— На брега, нагоре с кила, а ние под него — отвърна Скифър без да откъсва очи от облаците, сякаш бяха прииждаща вражеска армия. — При това бързо.
Приближиха брега до първия изпречил се пред погледите им чакълест плаж. Бранд беше присвил очи срещу вятъра, а първите едри капки дъжд го жегнаха като игли през лицето.
Първо свалиха мачтата и платното, после товара и накрая оръжията и щитовете. Бранд помогна на Рълф да откачи с помощта на чук и клинове дървените статуи от носа и кърмата и да ги увие в промазано с мас платно. През това време Трън и Кол заклиниха едно по едно греблата за бордовете, за да ги използват като дръжки. Отец Ярви отключи веригата на обкованото с желязо сандъче и Досдувой — с изпъкнали от напрежение по врата жили — го нарами и свали от кораба. Рълф избра местата на шестте здрави бъчви, върху които щяха да обърнат кораба, а Одда се зае да копае ямите, в които щяха да се наместят високите нос и кърма и демонстрира завидни умения с лопатата.
— Да го вдигнем — изрева Рълф и Трън се нахили до уши докато прескачаше борда.
— Виждам, че всичко това наистина те радва — каза ѝ Бранд, когато на свой се прехвърли през борда и студената вода накара дъха му да секне.
— Предпочитам да вдигна десет кораба, вместо да тренирам със Скифър — отвърна тя.
Дъждът се усили и вече нямаше значение дали са нагазили в реката или не — бяха подгизнали до кости, със залепнали дрехи по телата и бради и коси по осеяните с едри капки вода лица.
— Никога не плавай на кораб, който не можеш да носиш на ръце — изръмжа Рълф през стиснати зъби. — Вдигай! Вдигай! Вдигай!
Всеки негов вик биваше последван от хор от ръмжене, пъшкане и пухтене. Всеки мъж, жена също, беше напрегнал докрай сили. Жилите по шията на Сафрит бяха изскочили, изпилените зъби на Одда лъщяха оголени в животинска гримаса, дори отец Ярви вдигаше със здравата си ръка.
— Да преобърнем сега тая лодка! — изрева Рълф, когато корабът беше изцяло над водата. — Но леко, нежно като любовница!
— Ако я преобърна като любовница, ще получа ли целувка? — викна Одда.
— Да — изсъска през здраво стиснати зъби Трън. — От юмрука ми.
През това време небето беше притъмняло като по здрач и Той-който-говори-гръмотевици забоботи в далечината. „Южен вятър“ бе обърнат нагоре с кила и носът и кърмата му се заровиха дълбоко в тинестата плитчина. Сега го хванаха за бордовете и затътриха крака нагоре по калния бряг.