Споделени тайни [calibre 3.15.0]

— Подсуши си ръцете, Оуен.

Вземам хартиената кърпа и послушно изпълнявам нареждането й. Сега тя е уверена,

поела е нещата в свои ръце и аз мисля, че е най-добре да я слушам. Докато не изясня доколко

е пияна, не желая да правя нищо, което може да предизвика друга реакция, различна от

сегашното й спокойно поведение.

Отивам до вратата и я отварям. Тя се отдръпва от умивалника и аз забелязвам, че леко се

препъва, но бързо се подпира на стената. Свежда глава към обувките си и ядно ги оглежда.

— Шибани токчета — мърмори. Само дето обувките й нямат токчета. Тя е обута в черни

балеринки с равни подметки, но въпреки това ги обвинява.

Връщаме се обратно в бара, където Харисън вече е затворил и дори е угасил част от

лампите. Той повдига вежда, когато минаваме покрай него.

— Харисън? — казва тя и насочва пръст към него.

— Обърн — с равен глас отвръща той.

Тя размахва пръст и аз виждам, че Харисън го напушва смях, но се сдържа.

— Запиши всички онези прекрасни питиета в сметката ми, става ли?

Той клати глава.

— Ние приключваме всички сметки в края на вечерта.

Обърн слага ръце на кръста и цупи устни.

— Но аз нямам пари. Изгубих чантата си.

Харисън се навежда и й подава чантата иззад бара.

— Не си я изгубила. — Побутва я по плота, а тя се взира в чантата си, сякаш е

разстроена, че не я е изгубила.

— Е, по дяволите. Сега трябва да ти платя. — Тя пристъпва напред и отваря чантата. —

Ще платя само едно питие, защото дори не съм убедена, че си сложил алкохол във второто.

Харисън ме поглежда и върти очи, после побутва парите обратно към нея.

— За сметка на заведението. Честит рожден ден — казва той. — И само за сведение, ти

изпи три коктейла. И всичките с алкохол.

Обърн премята през рамо дръжката на чантата.

— Благодаря. Ти си единственият човек в целия щат Тексас, който днес ме поздрави за

рождения ден.

Възможно ли е да се ненавиждам повече, отколкото преди три седмици? Да, абсолютно.

Тя се извръща към мен и вирва брадичка, съзирайки изражението на лицето ми.

— Защо толкова си увесил нос, Оуен? Ние ще оправим твоята свинщина, забрави ли? —

Пристъпва към мен и ме хваща за ръката. — Довиждане, Харисън. Мразя те, задето се обади

на Оуен.

Харисън се усмихва и ме стрелва с тревожен поглед, сякаш мълчаливо ми пожелава

късмет. Аз свивам рамене и я оставям да ме влачи зад себе си, докато вървим към изхода.

— Днес получих подаръци от Портланд — осведомява ме Обърн, докато приближаваме

изхода. — Хората в Портланд ме обичат. Мама и татко. Братята и сестрите ми.

Бутам вратата и я оставям да мине първа. Днес е първи септември — честит рожден ден

— и нощта в Тексас е необичайно хладна за сезона.

— Но колко хора от Тексас, които твърдят, че ме обичат, ми подариха подарък? Отгатни

от първия път.

В действителност не искам да отгатвам. Отговорът е очевиден и аз искам да поправя

факта, че никой в Тексас не й е подарил днес подарък. Бих й казал, че можем още сега да