![Споделени тайни [calibre 3.15.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/6/spodeleni-tajni-calibre-3-15-0-download.jpg)
Споделени тайни [calibre 3.15.0]
- Автор: Гувер Колин
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-214-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Споделени тайни [calibre 3.15.0]». Краткое содержание книги:
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…
Красива и затрогваща история, която няма да ви остави равнодушни. История за смелостта да рискуваш всичко в името на любовта… и да преоткриеш сърцето си някъде
между истината и лъжите.
би не биваше да я наричам „кучка“.
Лидия: Следващият път ми напомни, че трябва да дойда. Знаеш, че съм затънала до
гуша в работа.
Кучка, кучка, кучка. Огромна кучка.
Стискам зъби и крещя от разочарование. Не мога да я победя. Никога няма да я победя.
Не мога да повярвам, че се каня да го направя, но имам нужда от питие. Алкохолно
питие. И за мой късмет, знам точно къде ще го получа.
* * *
— Ти си излъгала.
Харисън гледа личната ми карта.
Предполагам, че е забелязал, че днес е рожденият ми ден и аз не съм била навършила
двайсет и една, когато за пръв път дойдох тук с Оуен.
— Оуен ме накара.
Харисън клати глава и ми връща документа.
— Оуен прави много неща, които не би трябвало. — Той избърсва барплота между нас и
захвърля кърпата, но аз се надявам да доизясни коментара си.
— И така, какво ще пиеш, госпожице Рийд? Отново джак и кока-кола?
Аз тутакси клатя отрицателно глава.
— Не, благодаря. Нещо не чак толкова силно.
— Маргарита?
Кимам.
Той се обръща, за да приготви първото ми законно алкохолно питие. Надявам се, че ще
сложи едно от онези миниатюрни чадърчета.
— Къде е Оуен? — пита той.
Аз въртя очи.
— Да ти приличам на бавачка на Оуен? Навярно е вътре в Хана.
Харисън се извърта, опулил очи. Свивам нехайно рамене, а той се засмива, преди отново
да се заеме с приготвянето на коктейла. Когато свършва, го оставя на бара пред мен. Аз се
намръщвам, но той протяга ръка, взема едно чадърче от буркана вдясно и го слага в питието.
— Виж дали ще ти хареса.
Поднасям маргаритата към устните си и първо облизвам солта, преди да отпия. Очите
ми светват, защото питието е много по-добро от онази гадост, която ми бе поръчал Оуен.
Кимам и му давам знак да ми приготви още един коктейл.
— Защо като за начало не изпиеш първия?
— Още един — отсичам и избърсвам устата си. — Днес е моят рожден ден и аз съм
един отговорен възрастен, който иска две питиета.
Раменете му се повдигат с въздишка, той поклаща глава, но изпълнява поръчката ми.
Което е добре, защото тъкмо когато довършва втория ми коктейл, поръчвам трети. Защото
мога. Защото днес е рожденият ми ден, аз съм сама, Портланд е най-отгоре в тази страна, аз
съм тук долу, всъщност на самото дъно, а Оуен Мейсън Джентри е огромен негодник!
А Лидия е кучка.
Глава 8
ОУЕН
— Тук има някой, когото познаваш.
Нужни са ми няколко секунди, за да се окопитя след среднощния звън на телефона.
Сядам в леглото и разтривам очи.
— Харисън?
— Спиш ли? — Гласът му звучи шокирано. — Още няма един сутринта.
Провесвам крака от края на леглото и притискам длан към челото си.
— Беше трудна седмица. Почти не съм спал. — Ставам и търся дънките си. — Защо се
обаждаш?
Настъпва пауза и аз чувам подрънкване от другия край на линията.
— Не! Не може да пипаш това! Сядай!
Отдалечавам телефона от ухото си, за да не ми спука тъпанчето.
— Оуен, най-добре си домъкни задника тук. Казах й, че скоро ще затварям и тя не прие
добре новината.
— За какво говориш? За кого говориш?
И тогава ме осенява.
Обърн.
— Мамка му. Идвам веднага.
Харисън затваря, без да се сбогува, а аз нахлузвам тениската презглава и хуквам надолу
по стълбата.
Защо си там, Обърн? И защо си там сама?
Отварям входната врата и изритвам настрани няколко признания, натрупали се пред нея.
Обичайно през седмицата са около десетина, но през съботите броят им се утроява.
Обикновено ги нахвърлям на купчина и не ги чета, преди да съм готов да нарисувам нова
картина, но едно от признанията на пода привлича погледа ми. Забелязвам го, защото върху
него е написано името ми, и го вдигам.
Преди три седмици срещнах един наистина страхотен мъж. Той ме научи да танцувам,
припомни ми усещането да флиртуваш, изпрати ме до вкъщи, накара ме да се усмихвам, а
после…
ТИ СИ НЕГОДНИК, ОУЕН!
P.S. Инициалите ти са глупави.
Признанията трябва да са анонимни, Обърн. Това не е анонимно. Макар да ме напушва
смях, признанието й ми напомня колко силно я разочаровах и обидих. Вероятно аз съм
последният човек на земята, който тя би искала да й се притече на помощ.
Но въпреки това пресичам улицата, отварям вратата на бара и се оглеждам за нея.
Харисън забелязва, че приближавам и кимва с глава към тоалетната.