![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Седемстотинте тежкопехотинци на граф Тарвус вървяха срещу Дану, арбалетите им щракаха безспир, но от горските воини паднаха само двамина. Дървеният меч предпазваше своите, при това все по-успешно - вторият залп не даде никакъв резултат.
Хирдът на джуджетата газеше онези манипули, които не бяха успели да отстъпят навреме. Дългите копия на подземните воини пронизваха щитовете на опитващите се да изградят строй костенурка легионери. За секунди манипулата бе унищожена.
Левият фланг на имперската армия се разпадаше. Джуджетата нададоха дивашки крясъци - врагът бе побягнал. Напред! Като леден блок, повлечен от течение, хирдът трошеше оцелелите, отчаяно отбраняващи се групи хора.
И изведнъж строят на джуджетата замръзна като вкопан. Диамантеният меч в средата на хирда заблестя, безмилостен към всеки непредпазлив взор.
Драгнир бе почувствал старинния си враг.
- Получи се, Императоре мой - издиша Фесис.
- Тръбачи! Предайте на граф... на херцог Тарвус и неговите барони, да отворят строя си. Нека стоят и не се намесват! Оставете Дану и джуджетата да се сблъскат... Капитане! Извадихте ли стрелата?
- Да, господарю.
- И?
- Раната е опасна... но има шанс.
- Благодаря. Продължавайте да се борите за живота й! ...Легионите лека-полска възстановяваха разбития от хирда строй, фалангите отстъпиха, за да разчистят полето за сблъсъка между древните съперници. Откъм войнишките редици вече се чуваха подмятания за сключване на облози - колко време ще им потрябва на джуджетата да стъпчат лековъоръжените откачени остроушковци. Ветераните сядаха на земята върху щитовете си, сякаш се готвеха да гледат представление на странстващ цирк.
Зрелището наистина щеше да бъде повече от интересно. Ех, да можеше всякога така да се воюва!
Ала хирдът забавяше устрема си. Дану също скоро спряха. И трите враждебни армии застинаха неподвижни.
Фесис стисна зъби. Императорът с присвити очи наблюдаваше горските воини.
От отряда на Дану напред излезе висок воин, който държеше чудновато, крехко на вид оръжие със златистокафяв цвят. Той го вдигна нагоре и нещо извика към замръзналия хирд.
В отговор напред пристъпи плещесто джудже в богато украсени доспехи, което държеше нещо болезнено блестящо.
Дану и джуджето се приближиха. Легионерите затаиха дъх.
Не можеха да разберат говорят ли си двамата воини. Но ето - мечовете им се вдигнаха, кръстосаха се...
...и отново се отпуснаха.
Хирдът и строят Дану дружно се обърнаха срещу стъписаната имперска войска.
- Херцог Тарвус да изпълнява предишната заповед -невъзмутимо нареди Императорът, без да се оглежда. - Фесис, можеш ли нещо да направиш?
Фесис поклати глава. Изкривяващият кристал бе страшно оръжие, но дори в умели ръце бе като песъчинка пред обединената сила на Дървения и Диамантения меч.
- Е, щом е така... - Императорът замислено погледна бялата рицарска ръкавица. - Тръбачи! Сигнал за обща атака. Аз ще предвождам войниците си.
Дългият, извит в дъга имперски строй бе като примка, готова да се увие около малобройните си противници. Вече летяха арбалетни болтове - стрелците на легат Сула отработваха обещаната им тройна заплата. Манипулите пълзяха напред, обкръжавайки хирда на джуджетата, без да обръщат внимание на обстрела на подземните воини. Трийсетохилядната маса ободрени от превъзходството си хора застрашително настъпваше срещу четирите и половина хиляди бойци на Каменния престол.
Легионерите бяха убедени, че макар и тежък, боят ще завърши с тяхна победа. Колкото до Дану - тях щяха да ги пометат като едното нищо.
Първите, които разбраха, че не количеството ще реши съдбата на Империята, бяха тежкопехотинците на вече обявения за херцог Тарвус.
Волните обкръжиха Императора. Те трябваше да пробият път за господаря си през полето, на което бе почнала да вилнее Смъртта, за да може повелителят да нанесе удар с подарената му чужда магия.
Лявата китка на Императора вече се наливаше с гъста кръв, сякаш тялото му се подготвяше за предстоящото.
Армиите се сблъскаха.
Броневаците на Тарвус тръгнаха, размахвайки двуръчните си мечове като жетварски коси. И първи се умиха в собствената си кръв, отскочиха, прибраха се да си поемат дъх зад челните манипули. Само непрекъснатите подвиквалия "Господа барони!" от страна на новоизпечения херцог ги възпряха от безредно бягство. И все пак близкият досег с противника ги беше ужасил, те за малко щяха да разбият строя на следващите ги легионери.