Диамантен меч, дървен меч [bg]

Дървеният меч, притихнал и свил се от одевешния натиск на бялата ръкавица, се отзова незабавно.

- Мръсен хуманус! - изкрещя грозно девойката. - Приготви се да умреш! Този път наистина!

И тя атакува - Мечът атакува. Поведе я напред, замахна и едва не й изкълчи ръцете. Имелсторн нападаше, а Сеамни се развяваше след него като вързано за ефеса му знаменце.

Императорът успя да избегне стремителния прав удар -острието нзевистя покрай бузата му, по кожата лъхна хлад.

Втора атака. Хуманусът отново отбегна смъртта. Бе ловък като благородните воини Дану. Опасен враг. Опасен враг. Опасен...

Словата отекваха в съзнанието на Сеамни и се превръщаха в лишени от смисъл звуци - шум на неразумна боклучава човешка гора.

Трета атака! Сега...

Върхът на Дървения меч сцени куртката на императора, но в съшия миг бялата рицарска ръкавица стисна острието като клещи.

Топлите тъмни очи на младия повелител се оказаха съвсем близо до черните на Дану. Диханията на девойката и човекът се смесиха.

Имелсторн изпадна от отмалялата й китка. Сеамни като в унес, в просъница чу гласа на Императора:

- Вдигни го и да продължим преговорите.

Той не я държеше. Стоеше близо и я гледаше. От рамото му надолу по куртката се разширяваше влажно петно.

- Хайде, вземи си го - повтори хуманусът... не, човекът. Просто човек. Разумно същество. Не двукрак добитък. -Предлагам ви мир. Не искам повече да лея кръв!

- Ами... нашите земи? - Плах опит за съпротива, по-скоро по навик. Златистото сияние бе напуснало ума й, нищо не й пречеше да се вслушва в думите на този човек... на този млад мъж. Юноша с топли очи.