Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Имате право, Андре.

— А аз — продължи живо младата жена — не познах нито подготовката, нито преобразяването. Та аз съм аномалия. Нито съм обичала, нито съм желала някого… Умът и сърцето ми са също толкова девствени, колкото е и тялото ми… И независимо от това… Какво тъжно чудо… Онова, което не съм искала и за което не съм мечтала… ми го изпраща Бог. Той, който никога не е изпращал плодове на дърво, което е безплодно… А къде са моите дарби и дадености, къде са моите инстинкти? Не зная дори къде са надеждите ми! Та една майка, която изпитва страдания по време на раждането, познава и цени съдбата си, а аз не съзнавам нищо, страх ме дори да мисля… Вървя към този последен ден сякаш отивам на ешафода… Филип, аз съм прокълната!

— Андре, сестричке…

— Филип — продължи тя с неописуема горест, — нима не осъзнаваш, че мразя това дете?! О, да, мразя го! Ако оживея, Филип, ще си спомням цял живот за деня, когато за първи път този смъртен враг, когото нося в утробата си, помръдна в мен. Потръпвам, щом и помисля, че този допир до невинното създание, така скъп на майките, запали в кръвта ми треска на омраза и накара устните ми да изричат клетви. Доскоро бях толкова чиста, Филип, а сега съм лоша майка. Филип, аз съм прокълната!

— Добра ми Андре, в името на небето, успокой се. Не бъркай сърцето си с ума. Та това дете е твоят живот и твоята кръв. Аз го обичам, тъй като е твое.

— Обичаш го? — провикна се тя, силно разгневена и бледа. — Осмеляваш се да кажеш, че обичаш моя и твоя позор! Осмеляваш се да кажеш, че обичаш спомена от едно престъпление, възпроизвеждането на подлия престъпник! Е, добре, Филип, вече ти казах, не съм нито подла, нито пък лицемерна, мразя това дете, защото то не е мое и не съм го желала! Изпитвам погнуса от него, защото може би ще прилича на баща си… Баща му! О, някой ден ще умра, докато поизнасям тази ужасна дума! О, Боже — извика тя, като падна на колене на пода, — не мога да убия това дете, когато се роди, защото Вие му вдъхнахте живот… Не можах да убия и себе си, докато го носех в утробата си, защото сте осъдили еднакво сурово самоубийството и убийството, но ви моля, умолявам ви, заклевам ви, ако сте справедлив, Боже, ако се тревожите за бедите на този свят, ако не сте ми издали присъда да умра от отчаяние, след като съм изживяла безчестието и изплакала толкова сълзи, Боже, вземете това дете, убийте го, освободете ме от него, отмъстете за мен!