Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Инстинктът, превърнал и запазил Камарата на общините като върховна власт в Англия, чувството, че собственият им свят е достатъчно добър и малко по-добър от всеки друг, защото е техен, държеше старите Форсайтови настрана от всяко „самозабравяне“, както се изразяваше Никълъс, след като го бе пипнала подагра. Поколението на Соумс, по-самокритично и насмешливо, бе спасено от представата за Суидин в къси панталони. А третото и четвъртото поколение, предполагаше Соумс, се надсмиваха изобщо над всичко.
Не беше зле все пак, че този приятел е наследник на титла и имение — факт, който не можеше да се промени. Соумс влезе безшумно, тъкмо когато Монт запрати погрешно топката. Забеляза очите на младежа, втренчени във Фльор, която се наведе на свой ред; и почти се трогна от обожанието в тях.
Фльор се спря, опря щеката до китката на тъничката си ръка, и отметна късите си тъмнокестеняви коси.
— Никога няма да улуча.
— От опит не се пропада.
— Добре!
Щеката удари, топката се търкулна.
— Готово!
— Не улучихте! Не се тревожете!
В същия миг го видяха и Соумс каза:
— Ще ви записвам попаденията.
Седна на високата пейка под черната дъска, елегантен и уморен, и загледа скришом двете младежки лица. Щом свършиха играта, Монт се приближи към него.
— Започнах вече работа, сър. Странно нещо е търговията, нали? Предполагам, че като адвокат сте се запознали добре с човешката природа.
— Опознал съм я.
— Да ви кажа ли какво забелязах: хората грешат, като предлагат по-малко, отколкото могат да дадат; трябва да предлагат повече и след това да се отмятат.
Соумс вдигна вежди.
— Ами ако първото предложение бъде прието?
Няма никакво значение — отвърна Монт. — Много по-изгодно е да се намалява цената, отколкото да се увеличава. Да кажем например, че предлагаме на някой автор добри условия — той естествено ще ги приеме. Започваме работа, виждаме, че не можем да издадем при тия условия с прилична печалба и му съобщаваме това. Той вече има доверие в нас, защото сме били щедри към него, отстъпва като агънце и не ни се сърди. Но ако му предложим лоши условия още от началото, няма да ги приеме: ще трябва да ги подобрим, и той ще ни сметне за отвратителни скъперници.
— Опитайте се да купувате картини при такива условия — каза Соумс; — едно прието предложение има договорна сила… Не сте ли научили поне това?
Младият Монт обърна глава към прозореца, където беше застанала Фльор.
— Не — отвърна той; — за съжаление, не. Но има и друго. Винаги трябва да освобождаваме съконтрагента си от договора, щом той пожелае да се откаже.
— За реклама ли? — запита сухо Соумс.
— Разбира се; но и по принцип.
— При такива условия ли работи вашата фирма?
— Още не — отвърна Монт. — Но и това ще дойде.
— А пък авторите ще си отидат.
— Няма да си отидат, сър. Правя редица наблюдения и всички потвърждават моята теория. В търговските отношения непрекъснато подценяват човешката природа и по този начин хората губят страшно много удоволствия и печалби. Трябва да се действа, разбира се, напълно искрено и открито, а така е лесно, щом го вършите по убеждение. Колкото по-човечен сте в търговията, толкова повече имате изгледи за успех.
Соумс стана.
— Постъпихте ли вече като съдружник?
— Още не. След шест месеца.
— Другите съдружници ще сторят много добре, ако побързат да се оттеглят.
Монт се засмя.
— Ще видите — заяви той. — Големи промени настъпват. Времето на частната собственост отмина.
— Какво? — смая се Соумс.
— Заведението се дава под наем! Сбогом, сър; тръгвам си вече.
Соумс видя как Фльор му подаде ръка, как се намръщи, когато Монт я стисна, чу съвършено ясно въздишката му на излизане. Фльор се отдалечи от прозореца, плъзгайки пръст по махагоновия ръб на билярдната маса. Докато я наблюдаваше, Соумс разбра, че тя се готви да го пита нещо. Пръстът й се плъзна около последния отвор; тя вдигна поглед.
— Ти ли, татко, си накарал Джон да не ми пише?
Соумс поклати глава.
— Нима не си видяла? — каза той. — Точно преди една седмица умря баща му.
— О!
По изненаданото, смръщено лице той зърна внезапното й усилие да разбере какво ще означава това.
— Бедният Джон! Защо не ми каза, татко?
— Та аз нищо не зная! — отвърна бавно Соумс. — Ти не ми доверяваш нищо!