Сага за Форсайтови

— Хората се занимават с какво ли не сега — възрази Уинифред. — Най-лошото, както изглежда, е да не вършиш нищо — точно обратното на това, което беше в наше време. Тогава беше модно да не работиш нищо. Предполагам, че то ще се върне.

— Младият Монт, за когото говоря, е влюбен във Фльор. Ако успея чрез него да туря край на другата история, бих го насърчил.

— Изискан ли е?

— Не е красавец, доста приятен, малко вятърничав. С много земя, доколкото разбирам. Изглежда искрено привързан. Но не знам.

— Да — продължи Уинифред. — Много е трудно. Винаги съм смятала, че е най-добре човек да не върши нищо. Толкова неприятна е тази история с Джек; ще можем да заминем едва след банковия празник.327 Както и да е, хората са навсякъде интересни — ще ходя да ги гледам в парка.328

— Аз на твое място — отвърна Соумс — бих си наел един котедж на село и бих се махал винаги, когато пожелая, от всякакви празници и стачки.

— На село скучая! — възрази Уинифред. — А железничарската стачка ми се стори много интересна.

Уинифред беше известна със своето sang-froid.329

Соумс се сбогува и си тръгна. През целия път до Рединг се питаше дали трябва да каже на дъщеря си, че бащата на онова хлапе е умрял. Това изменяше нещата в едно отношение — то беше сега независимо и му оставаше да се справи само с едно несъгласие: на майката. Ще наследи, разбира се, много пари, а навярно и къщата… къщата, построена за Айрин и Соумс… къщата, чийто архитект бе разрушил семейството му! Дъщеря му — господарка на тая къща! Соумс се изсмя нерадостно. Замислил бе тази къща, за да възстанови разклатения си брак, да създаде дом на питомците си, ако бе склонил Айрин да му подари наследник! Нейният син и Фльор! Децата им щяха да бъдат донякъде продължение на брака между самия него и Айрин!

Театралността на тази мисъл беше противна на трезвия му ум. И все пак… това би било най-лекото и благоприятно измъкване от безизходицата, след като Джон бе умрял. Обединяването на две Форсайтови богатства имаше своя чар за един консерватор. И Айрин ще се сроди отново с него. Глупост! Безсмислица! Той прогони тази мисъл от главата си.

Влизайки у дома си, чу тракане на билярдни топки и видя през прозореца младия Монт, приведен над масата. Наклонила щеката си, Фльор го наблюдаваше усмихнато. Колко хубавичка беше! Никак не е чудно, че този приятел си е загубил ума по нея. Титлата… имение! Земята не струва много в наши дни; титлата — може би още по-малко! Старите Форсайтови бяха гледали винаги почти с презрение на титлите — като на нещо чуждо и изкуствено… незаслужаващо разноските, които струва, свързано със задълженията към двора! Всички — спомняше си Соумс — притежаваха в различна степен това чувство. Вярно е, че Суидин, в дните на най-големия си разцвет, бе присъствал веднъж на дворцов прием. Но след завръщането си се бе зарекъл, че никога няма да отиде пак… „при разни там дребни риби!“ Другите предполагаха, че навярно е изглеждал прекалено грамаден в късите панталони.330 Соумс си спомни как майка му бе мечтала да бъде представена в двора заради модността на тази церемония и как баща му с необичайна решителност бе тупнал с крак. За какво й е това перчене — само безполезно прахосване на време и пари!